Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените

Здесь есть возможность читать онлайн «Мелиса Круз - Завръщане на Острова на изгубените» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Егмонт, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Завръщане на Острова на изгубените: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Завръщане на Острова на изгубените»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Когато Мал и приятелите й започват да получават заплашителни писма с настояване незабавно да се завърнат у дома, децата на легендарни злодеи не могат да повярват, че някой е достатъчно наивен да ги предизвиква по този начин. Подозират, че не друг, а самите им родители имат пръст в тази работа и когато Иви поглежда в магическото си огледало, това, което вижда, само затвърждава най-големите им страхове. След сблъсъка си с Мал, Злодеида е само един малък гущер, но продължава да носи прозвището „най-ужасният злодей на света“… Възможно ли е да е открила начин да избяга? Мал, Иви, Карлос и Джей знаят, че трябва да се промъкнат обратно на Острова и да разнищят тази история.

Завръщане на Острова на изгубените — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Завръщане на Острова на изгубените», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

- Няма го - ядоса се Мал.

- Трябва да е тук - каза Иви.

- Може да са стигнали преди нас и да са го намерили. Круела, Джафар и Злата кралица - рече Джей. - Нали се предполага, че са някъде из Катакомбите?

- Вероятно затова и четиримата успяхме да се изкатерим по планината - каза Мал. Беше одраскала дланта си по пътя нагоре и сега я притисна, за да спре кървенето. - Защото талисмана го няма.

- Не! - викна Карлос. - Трябва да е тук. Ако го бяха намерили, планината щеше да е изчезнала. Не помните ли какво стана с другите места? Започнаха да се рушат веднага щом взехме талисманите. Продължавайте да търсите.

Мал затършува отново и се сблъска с Иви, която падна върху Карлос, а той се препъна и се стовари върху Джей.

- Няма достатъчно място и за четирима ни - оплака се Мал. - Трябва да излезете. Не ми помагате. Може талисманът да не се показва, защото вие сте тук - ядосано каза тя.

- Сигурна ли си? - попита Иви.

- Да - отвърна Мал.

- Хубаво - рече Джей. - Щом не ни иска тук, няма за какво да висим. А и от това място ме побиват тръпки.

- Но професорът каза... - започна Карлос.

- Него го няма, нали? Не той изкатери цяла планина, за да търси яйцето. Махайте се! - извика Мал.

Карлос, Иви и Джей се спогледаха. Мал продължи да ги гледа гневно, докато един по един излязоха от гнездото и започнаха да се спускат надолу по планината.

Мал нямаше нужда от никого, никога не бе имала такава нужда. Е, добре, може и да се бяха обединили, за да победят Злодеида, но в края на краищата всички знаеха, че волята на Мал бе пречупила волята на майка й и бе превърнала дракона в гущер.

Макар че в този момент сърцето на Мал се сви при мисълта за приятелите й, които слизаха надолу, тя не можеше да допусне тази мисъл да я спре. Отново започна да претърсва всеки сантиметър от гнездото и на третия път зърна с крайчеца на окото си нещо под мръсотията. Нещо дребно и лилаво.

- Аха! - възкликна и посегна да го вземе.

Беше очаквала зелено яйце като онова в скиптъра. Това защо беше лилаво?

Ще стане зелено, когато се излюпи, отговори й някакъв глас, сякаш четеше мислите й. - Яйцето на дракона не ражда дракон, а оръжие.

Добре, все едно, помисли си Мал и пъхна яйцето в якето си. Беше свършила работата си. Беше взела талисмана без ничия помощ. Може би професорът бе сбъркал за нейното изпитание. В края на краищата старецът не можеше да знае всичко, нали?

Мал застана на ръба на гнездото, готова да тръгне надолу, когато от небето изграчи лешояд. Тя се стресна, загуби равновесие и падна от гнездото, като в последния миг успя да се хване за една клонка на дъното му. Размаха безпомощно крака във въздуха.

Страхотно, щеше да падне от скалата, а беше изгонила единствените хора, които можеха да й помогнат. Защо все държеше да върши всичко сама?

Ръцете й започнаха да изтръпват.

Защото беше идиотка, ето защо, а нямаше да се задържи на клонката още дълго!

Държа се досега, нали?

Във вените й течеше кръвта на дракон, точно като майка й.

Нали?

Имаше чувството, че пръстите й всеки момент ще се откъснат.

Тя бе Мал, дъщеря на Злодеида. Майка й й бе дала кратко име и бе казала, че не е заслужила дългото. Но тя може би не искаше да има дълго име. Може би не искаше да стане втора Злодеида. Може би се чувстваше съвсем добре като себе си, като Мал.

А не си ли себе си? Не е ли в това цялата работа?

Кой друг би могла да бъдеш?

Едната й ръка изпусна клонката и в очите й пръсна прах, когато корените на растението започнаха да излизат от земята.

Злодеида никога не би признала, че има нужда или желание за друго човешко същество, и бе превърната в гущер, защото нямаше достатъчно любов в сърцето си. Но Мал не беше като майка си. Макар да беше упорита и твърде горда, тя бе много различна от нея. И точно в този момент без срам си призна, че е сгрешила.

Държеше се само с една ръка. Клонката се откъртваше от скалата. Можеше да падне след секунди.

Грешиш. Никога не си правила по-голяма грешка...

Иви, Джей и Карлос трябваше да открият собствената си сила и затова се наложи да преминат изпитанията си сами. Мал нямаше нужда от такава проверка, защото вече знаеше, че е силна. Това, което научи едва сега, докато висеше над ръба на скалата, бе, че въпреки цялата си сила, понякога имаше нужда от нечия протегната ръка.

Буквално.

Може би това е била моята проверка...

Силата не означаваше непременно да се изправиш пред опасността сам. Силата идваше от доверието, от приятелството, от верността. А и Ин Сид бе прав, не беше нужно да носи това тегло сама, то бе и тяхно тегло. Надяваше се, че приятелите й са още тук.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Завръщане на Острова на изгубените»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Завръщане на Острова на изгубените» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Завръщане на Острова на изгубените»

Обсуждение, отзывы о книге «Завръщане на Острова на изгубените» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x