Холи Блек - Бронзовият ключ

Аарън погледна Кал притеснен. Майстор Руфъс изглеждаше мрачен.

- Предвид факта, че близо до Магистериума обсебените животни са най-многобройни - продължи Грейвс, - очакваме училището да се погрижи за тяхното унищожаване.

- Не може да очаквате учениците от Магистериума да прекарват учебните си занятия в избиване на животни - рече Майстор Руфъс и стана. - Възразявам срещу това предложение! Майстор Норт?

- Съгласен съм с Руфъс - каза Майстор Норт след кратка пауза.

- Те не са животни, а чудовища - настоя Грейвс. - Горите около Магистериума са пълни с обсебени. Досега не сме се отнасяли към проблема с нужната сериозност. Врагът вероятно е сътворил още много. Сега обаче имаме възможност да ги изтребим.

- Може да са чудовища - обади се Руфъс, - но приличат на животни. А има и като Пакостник, които ни карат да спрем и да се запитаме дали пък да не ги спасим. Нима не е в интерес на маговете учениците да се научат на милост, нещо, което Константин Мадън така и не овладя.

Руфъс изрече последните думи с притихнал глас.

Грейвс го погледна почти с омраза.

- Хубаво - каза той с равен глас, - премахването на обсебените от Хаоса животни ще извърши екип, ръководен лично от мен и от други членове на Асамблеята. И моля те, не очаквай да обърна внимание на възражението ти, че ще пречим на заниманията на учениците в гората. Това е по-важно от училището ви.

- Разбира се - отвърна Майстор Руфъс все така тихо. Кал опита да привлече вниманието му, но Руфъс бе невъзмутим.

- Последната точка от дневния ред - обяви Грейвс - е шпионинът.

Този път около масата се разнесе шум.

- Смятаме, че в Магистериума има шпионин - обви Грейвс. - Някой освободи чудовищния елементал Аутомотонес, за да убие Макар Аарън Стюарт.

Всички погледнаха Кал и Аарън.

- Мда - отвърна Кал, - точно така стана.

- Ще сложим капани за шпиони в училището - кимна Грейвс. - Анастасия ще пази тунелите, където държат великите елементали. Ще хванем шпионина и ще се справим с него, както подобава.

- Капани за шпиони? - прошепна Аарън към Кал. Кал едва не прихна, представяйки си огромна дупка в земята със скрити важни документи или нещо подобно. Но тъй като му се струваше, че Асамблеята и Магистериумът имат конкретен план за реалността, сигурно щеше да изкара Бронзовата година в учене и в разни тийнейджърски беди, вместо да спасява света.

Стига да държеше Пакостник настрана от гората и убийците на животни.

И стига Майстор Джоузеф да не се върнеше.

Или нещо с душата му да не се объркаше.

6 Швейцарски учен и алхимик от Средните векове. - Бел. прев.

7 Враг на Смъртта. - Бел. прев.

Не помнеше миналото си на Константин Мадън, ала това не означаваше, че не е отговорен за невинните създания, които той бе създал. Трябваше да направи нещо.

- Как мина тайната среща? - попита Джаспър, който вървеше със Селия и Тамара. Изглеждаха щастливи и спокойни, като че бяха се смели или танцували.

Някои вече танцуваха. Кал ги гледаше с подозрение и тревога.

- Странно беше - каза Аарън, без да си дава сметка в какво настроение е Кал. Грабна една сиренка от подноса на сервитьора и я пъхна в устата си. Издаде сподавен звук, сякаш да каже нещо повече, ала гладът надделя.

- Говорихме за обсебените от Хаоса хора и животни - обясни Кал. - Искат да се отърват от тях.

- Не и от Пакостник! - каза Тамара, а в тъмните й очи се четеше ужас. Кал бе доволен от реакцията й. Беше му приятно, че Пакостник е важен и за двамата му най-добри приятели.

Още двама сервитьори пристигнаха с чинии и закуски. Кал си взе три соленки от единия и пилешка хапка от другия. Май трябваше да хапне нещо, макар да усещаше стомаха си като вързан на възел. Джаспър струпа огромно количество храна в чинията си и започна да я унищожава с настървението на акула.

- Пакостник ще бъде пощаден - рече Кал, - но Грейвс смята, че е време да ликвидират всичко от времената на Врага.

Тамара явно искаше да го пита разни неща.

- Ти... - понечи тя, но погледна Селия и размисли. Селия не беше с тях, когато напуснаха училището, за да намерят Алистър. Не знаеше тайната на Кал. - Няма значение. Тази вечер трябва да се забавляваме. Аарън, ще танцуваме ли?

И преди тя да го грабне, Аарън изяде още една сиренка. Подаде празната чиния на Джаспър и заедно с Тамара, пременена с жълта рокля, изчезна сред танцуващата тълпа.

Селия погледна с надежда Кал, но той се направи, че не я вижда. С този крак нямаше шанс на дансинга, освен да се изложи. Усмихна й се, но и дума не каза. След миг на неловко мълчание, който доста се проточи, Селия въздъхна.