Холи Блек - Желязното дърво

Скъпи читателю,

През дългите години на приятелството ни с Тони ние двамата по детински се вълнувахме от феи, духове, джуджета и всякакви фантастични същества, но не осъзнавахме колко ни сближава този интерес, нито пък предполагахме с какво може да ни сблъска той.

Един ден Тони и аз, заедно с още двама или трима писатели, бяхме поканени на среща с читатели в една голяма книжарница. След края на срещата раздадохме автографи, после побъбрихме и решихме да помогнем на книжарите да подредят столовете и книгите. Свършихме бързо и вече се канехме да си тръгваме, когато един от служителите приближи към нас и каза, че имаме писмо. Попитах за кого е писмото. И Тони, и аз бяхме изненадани от отговора.

— И за двамата — каза книжарят.

Писмото може да видите на съседната страница. Прочетохме го, после Тони се зае да разучава една страница, изпратена заедно с писмото. Беше фотокопие от стара книга. Когато го разгледа, Тони вдигна поглед и каза, че непременно трябва да видим книгата. Гласът му беше пресипнал от вълнение.

Бързо написахме бележка, пъхнахме я в плика, с който пристигна писмото, и отново го дадохме на човека от книжарницата, за да го предаде на трите деца — Мелъри, Джерард и Саймън Грейс.

След известно време намерих пред входната врата пакет, вързан с червена панделка. Няколко дни след това звънецът иззвъня. На прага стояха Мелъри, Джерард и Саймън. Поканих ги и те разказаха своята невероятна история.

Трудно е да опиша какво се случи после. С Тони се озовахме в свят, за който никога не бяхме вярвали напълно, че съществува. Сега вече знаем, че феите и джуджетата, духовете и елфите, чудовищата и тролите не са само в страшните детски приказки. Ние сме заобиколени от техния невидим свят и се надяваме, че ти, скъпи читателю, също ще отвориш очи за него.

Холи Блек

Уважаема мисис Блек,

Уважаеми мистър Ди Терлизи,

Знаем, че повечето хора не вярват в елфи и духове, но ние вярваме. Мислим, че вие също вярвате в тях.

Когато прочетохме вашите книги, решихме да ви пишем.

Ние тримата познаваме истински елфи и горски духове, всъщност, не само ги познаваме, а знаем много неща за тях и преживяхме много заради тях.

Заедно с това писмо ви изпращаме фотокопие от страница на стара книга, която намерихме на нашия таван. Съжаляваме, че копието е лошо, но копирната машина беше повредена.

Книгата, за която говорим, учи хората да разпознават фантастичните същества и да се защитават от тях. Много искаме да предложите тази книга на своя издател. Ако сте съгласни да го направите, моля напишете писмо, поставете го в този плик и го оставете в книжарницата. Ние ще намерим начин да ви изпратим книгата. Не можем да използваме обичайната поща, защото е много опасно.

Издаването на книгата е важно, тъй като онова, което ни сполетя, може да се случи на всеки. Искаме хората да знаят за него, за да могат да се предпазят.

С уважение:

Двигателят на микробуса вече работеше. Мелъри се облегна на вратата и се огледа още веднъж — на фона на снежнобелите чорапи за фехтовка маратонките й изглеждаха захабени и мръсни. Ами да, ходеше с тях всеки ден… Внимателно докосна косата си, намазана с гел и почти изохка. Беше я опънала в толкова стегната опашка, че чак очите й щяха да изскочат.

Майка й — госпожа Грейс, стоеше до шофьорската врата от другата страна на микробуса и нервно пристъпваше от крак на крак, когато иззад къщата изскочи Джерард.

— Намерих го! — задъхан дотича той и посочи към близнака си Саймън, който едва го догонваше.

— Саймън! Това е безобразие! Само тебе чакаме! — развика се госпожа Грейс. — Преобърнахме цялата къща, а теб те няма. Къде беше?

— В бараката за каретите. Трябваше да се погрижа за… ъ-ъ-ъ… За една птица. Намерих я оня ден — заекна неловко Саймън. Не беше свикнал да лъже. Пък и лъженето беше специалитет на Джерард.

— Ако зависеше от мен, щяхме да тръгнем без теб, но лошото е, че мама не може да го направи! — Мелъри беше наистина ядосана.

— Мелъри, престани! Не съм те молила да се месиш! — прекъсна я майка й. — Хайде, качвайте се. Закъсняваме, а трябва да се отбия и до работата.