Холи Блек - Тайната на Лусинда

Скъпи читателю,

През дългите години на приятелството ни с Тони ние двамата по детински се вълнувахме от феи, духове, джуджета и всякакви фантастични същества, но не осъзнавахме колко ни сближава този интерес, нито пък предполагахме с какво може да ни сблъска той.

Един ден Тони и аз, заедно с още двама или трима писатели, бяхме поканени на среща с читатели в една голяма книжарница. След края на срещата раздадохме автографи, после побъбрихме и решихме да помогнем на книжарите да подредят столовете и книгите. Свършихме бързо и вече се канехме да си тръгваме, когато един от служителите приближи към нас и каза, че имаме писмо. Попитах за кого е писмото. И Тони, и аз бяхме изненадани от отговора.

— И за двамата — каза книжарят.

Писмото може да видите на съседната страница. Прочетохме го, после Тони се зае да разучава една страница, изпратена заедно с писмото. Беше фотокопие от стара книга. Когато го разгледа, Тони вдигна поглед и каза, че непременно трябва да видим книгата. Гласът му беше пресипнал от вълнение.

Бързо написахме бележка, пъхнахме я в плика, с който пристигна писмото, и отново го дадохме на човека от книжарницата, за да го предаде на трите деца — Мелъри, Джерард и Саймън Грейс.

След известно време намерих пред входната врата пакет, вързан с червена панделка. Няколко дни след това звънецът иззвъня. На прага стояха Мелъри, Джерард и Саймън. Поканих ги и те разказаха своята невероятна история.

Трудно е да опиша какво се случи после. С Тони се озовахме в свят, за който никога не бяхме вярвали напълно, че съществува. Сега вече знаем, че феите и джуджетата, духовете и елфите, чудовищата и тролите не са само в страшните детски приказки. Ние сме заобиколени от техния невидим свят и се надяваме, че ти, скъпи читателю, също ще отвориш очи за него.

Холи Блек

„Уважаема мисис Блек,

Уважаеми мистър Ди Терлизи,

Знаем, че повечето хора не вярват в елфи и духове, но ние вярваме. Мислим, че вие също вярвате в тях.

Когато прочетохме вашите книги, решихме да ви пишем.

Ние тримата познаваме истински елфи и горски духове, всъщност, не само ги познаваме, а знаем много неща за тях и преживяхме много заради тях.

Заедно с това писмо ви изпращаме фотокопие от страница на стара книга, която намерихме на нашия таван. Съжаляваме, че копието е лошо, но копирната машина беше повредена.

Книгата, за която говорим, учи хората да разпознават фантастичните същества и да се защитават от тях. Много искаме да предложите тази книга на своя издател. Ако сте съгласни да го направите, моля напишете писмо, поставете го в този плик и го оставете в книжарницата. Ние ще намерим начин да ви изпратим книгата. Не можем да използваме обичайната поща, защото е много опасно.

Издаването на книгата е важно, тъй като онова, което ни сполетя, може да се случи на всеки. Искаме хората да знаят за него, за да могат да се предпазят.

С уважение:

Джерард Грейс извади от гардероба една червена риза, обърна я обратно и я облече с копчетата към гърба. Такова беше указанието в „Книга за духовете“ от Артър Спайдъруик. Опита се да направи същото и с джинсите, но колкото и да се мъчеше, не успя. Хвърли поглед към книгата, подпряна на възглавницата. Беше отворена на страницата със съвети за защита срещу злите сили. Джерард ги изчете няколко пъти, даже ги наизусти, но не беше сигурен, че ще му помогнат.

След нощта, в която Джерард, Мелъри и Саймън се прибраха у дома с ранения грифин, Малчо — домашният дух, постоянно правеше гадни номера на Джерард. Момчето често го чуваше да шумоли в стената, понякога дори успяваше да го зърне за миг, но най-често трябваше да се справя с поредната му лоша шега. Досега няколко пъти установи, че миглите му са отрязани, маратонките му са пълни с кал, а през ден-два възглавницата му беше напикана. За последното майка му обвиняваше новото котенце на брат му Саймън, но Джерард много по-добре от нея знаеше кой е истинският виновник.

На сестра му Мелъри изобщо не й пукаше. Е, сега вече знаеш какво е да ти правят номера, подхилваше се тя подигравателно. Ако имаше някой, който поне малко да го е грижа, този някой беше Саймън. Честно казано, Саймън беше длъжен да му съчувства. Ако Джерард не беше принудил Малчо да даде виждащия камък, Саймън щеше да бъде опечен на шиш в лагера на гоблините и после оглозган до кокалче.