Артър Дойл - Тайната на заключената стая

— И тъй, драги ми Уотсън — забеляза Шерлок Холмс, хвърляйки настрана страниците с обявленията на Дейли Телеграф — времето на големите сензационни случаи отмина. Човекът, или поне престъпникът, е изгубил всичката си предприемчивост и оригиналност. Колкото до моята практика, изглежда, че ще трябва да се занимавам само с намирането на изгубени луксозни моливи и да давам съвети на млади девици от пансион. Сега обаче, струва ми се, че ще стигна дъното. Ето тая бележка, получих я сутринта и предполагам, че ще отбележи моето падение. Прочети я.

Той ми подхвърли едно смачкано писмо. Бе изпратено от Монтагю Плейс, носеше дата от предната вечер и имаше следното съдържание:

„Драги г-н Холмс, много искам да се посъветвам с вас дали да постъпя като гувернантка в едно семейство. Ще ви посетя утре в десет часа, ако ви е удобно.

— Познаваш ли младата дама? — попитах аз.

— Не.

— Сега е десет и половина.

— Да, и не се съмнявам, че тя звъни в момента. — Може да се окаже много по-интересно, отколкото предполагам. Спомняш ли си историята със синия рубин, която отначало изглеждаше да е само една прищявка, но доведе до сериозни разследвания? Същото може да е и с тоя случай.

— Е, нека се надяваме, че ще е тъй. Но съмненията ни скоро ще се разсеят. Ако не греша, ето и въпросното лице.

В този миг вратата се отвори и една млада дама влезе. Тя бе спретнато облечена, а лицето й беше открито и изпъстрено със ситни лунички. Притежаваше решителността на жена, която е трябвало сама да си извоюва път в живота.

— Навярно ще ме извините, задето ви безпокоя — каза тя, когато моят приятел стана, за да я поздрави — но ми се случиха някои много странни неща и понеже нямам нито родители, нито роднини, с които да се посъветвам, помислих, че може би ще бъдете така добри да ме напътите какво да правя.

— Моля седнете, госпожице Хънтър. Ще бъда щастлив, ако мога да ви услужа с нещо.

Забелязах, че Холмс бе благоприятно настроен поради маниера и говора на новата си клиентка. Той я изгледа с изпитателен поглед, след това седна удобно на стола си и със спуснати клепки и сключени ръце заслуша историята й.

— Бях пет години гувернантка — каза тя — в семейството на полковник Спенс Мънро, но преди два месеца полковникът получи назначение в Халиракс и взе децата си със себе си. И тъй аз останах без работа. Давах реклами, отзовавах се на търсения, но безуспешно. Най-сетне малкото пари, които бях спестила, започнаха да свършват и аз просто не знаех какво да правя. Има една доста известна агенция за гувернантки в Уест Енд, наречена „Уестауей“. Там ходех веднъж седмично, за да видя дали няма някое подходящо предложение за мене. Уестауей е името на основателя на фирмата, но в действителност тя се управлява от госпожица Стопър. Тя седи в своята малка канцелария, а дамите, които търсят работа, влизат една по една. Тя проверява в своя тефтер, за да види, дали няма нещо подходящо за тях.

Миналата седмица, както обикновено, влязох в малката канцелария, намерих, че госпожица Стопър не е сама. Един огромен пълен човек със засмяно лице и очила на носа седеше от едната й страна и разглеждаше много внимателно дамите, които влизаха. Когато влязох и аз той доста явно подскочи на стола и бързо се обърна към госпожица Стопър.

— Тази ще подхожда — каза той, — не бих могъл да намеря нищо по-добро. Чудесно! Чудесно! Изглеждаше доста ентусиазиран и с голямо задоволство потриваше ръце. Имаше приветлив вид и аз с удоволствие го наблюдавах.

— Нали търсите работа, госпожице? — запита той.

— Да, господине.

— Като гувернантка?

— Да, господине.

— И каква заплата ще искате?

— Напоследък получавах четири лири месечно при полковник Спенс Мънро.

— Как може човек да предлага толкова малка сума на дама с такива качества?

— Моите качества, господине, може да не са такива, каквито вие предполагате — казах аз. — Малко френски, малко немски, музика и рисуване.

— Достатъчно — каза той. — Не става дума за това. Въпросът е имате ли държанието на дама? Това е накратко всичко. Ако не, вие не сте годна да възпитавате дете, което може някой ден да играе роля в историята на страната. В противен случай как би могъл човек да ви приеме с една тъй малка заплата? Вашата първоначална заплата при мене ще бъде 100 лири годишно.

Можете да си представите, господин Холмс, че за мен такова едно предложение изглеждаше невероятно. Господинът обаче, навярно съзирайки недоверчивия ми поглед, отвори портфейла си и извади една банкнота.