Холи Блек - Книга за духовете

Скъпи читателю,

През дългите години на приятелството ни с Тони ние двамата по детински се вълнувахме от феи, духове, джуджета и всякакви фантастични същества, но не осъзнавахме колко ни сближава този интерес, нито пък предполагахме с какво може да ни сблъска той.

Един ден Тони и аз, заедно с още двама или трима писатели, бяхме поканени на среща с читатели в една голяма книжарница. След края на срещата раздадохме автографи, после побъбрихме и решихме да помогнем на книжарите да подредят столовете и книгите. Свършихме бързо и вече се канехме да си тръгваме, когато един от служителите приближи към нас и каза, че имаме писмо. Попитах за кого е писмото. И Тони, и аз бяхме изненадани от отговора.

— И за двамата — каза книжарят.

Писмото може да видите на съседната страница. Прочетохме го, после Тони се зае да разучава една страница, изпратена заедно с писмото. Беше фотокопие от стара книга. Когато го разгледа, Тони вдигна поглед и каза, че непременно трябва да видим книгата. Гласът му беше пресипнал от вълнение.

Бързо написахме бележка, пъхнахме я в плика, с който пристигна писмото, и отново го дадохме на човека от книжарницата, за да го предаде на трите деца — Мелъри, Джерард и Саймън Грейс.

След известно време намерих пред входната врата пакет, вързан с червена панделка. Няколко дни след това звънецът иззвъня. На прага стояха Мелъри, Джерард и Саймън. Поканих ги и те разказаха своята невероятна история.

Трудно е да опиша какво се случи после. С Тони се озовахме в свят, за който никога не бяхме вярвали напълно, че съществува. Сега вече знаем, че феите и джуджетата, духовете и елфите, чудовищата и тролите не са само в страшните детски приказки. Ние сме заобиколени от техния невидим свят и се надяваме, че ти, скъпи читателю, също ще отвориш очи за него.

Холи Блек

„Уважаема мисис Блек,

Уважаеми мистър Ди Терлизи,

Знаем, че повечето хора не вярват в елфи и духове, но ние вярваме. Мислим, че вие също вярвате в тях.

Когато прочетохме вашите книги, решихме да ви пишем.

Ние тримата познаваме истински елфи и горски духове, всъщност, не само ги познаваме, а знаем много неща за тях и преживяхме много заради тях.

Заедно с това писмо ви изпращаме фотокопие от страница на стара книга, която намерихме на нашия таван. Съжаляваме, че копието е лошо, но копирната машина беше повредена.

Книгата, за която говорим, учи хората да разпознават фантастичните същества и да се защитават от тях. Много искаме да предложите тази книга на своя издател. Ако сте съгласни да го направите, моля напишете писмо, поставете го в този плик и го оставете в книжарницата. Ние ще намерим начин да ви изпратим книгата. Не можем да използваме обичайната поща, защото е много опасно.

Издаването на книгата е важно, тъй като онова, което ни сполетя, може да се случи на всеки. Искаме хората да знаят за него, за да могат да се предпазят.

С уважение:

Ако някой попиташе Джерард Грейс какви ще станат сестра му и брат му, когато пораснат, той веднага щеше да отговори, че брат му Саймън ще стане ветеринарен лекар или укротител на лъвове, а сестра му Мелъри ще бъде олимпийска шампионка по фехтовка или ще лежи в затвора, защото е нанизала на сабята си някой самонадеян нещастник, който не е бил наясно с каква фурия си има работа.

Джерард обаче не можеше да каже какъв ще стане той самият. Не че някой го питаше. Не че някой изобщо го питаше какво мисли за каквото и да било.

Да речем къщата, в която се местеха. Той вдигна поглед към нея, огледа я, после присви очи. Може пък така, поразмазана, да изглежда по-добре.

— Съборетина! — каза Мелъри и скочи от кабината на товарното такси.

Не беше особено точна. Къщата изглеждаше като дузина съборетини, струпани една върху друга. Най-отгоре стърчаха няколко комина, а върху покрива се нижеше желязна ограда като пищна украса на грозна шапка.

— Не е чак толкова лоша — каза майка му и се усмихна, но усмивката й беше пресилена. — Все пак къщата е викторианска.