Холи Блек - Бронзовият ключ

Руфъс отвори вратата и те влязоха във Военната зала. Въпросът на Аарън „Защо няма прозорци?" отекна в съзнанието на Кал, понеже тук имаше много. Подът беше от мрамор, но всички други повърхности бяха от стъкло, което светеше с магична светлина. Кал виждаше как отвън плуват морски създания - пъстри риби, акули с черни като въглени очи, изящни скатове.

- Леле! - изви врат Аарън. - Погледни нагоре.

Кал го стори и видя как водата над тях сияе. Пасаж сребристи риби профуча и свърна като по невидим сигнал. Всички се втурнаха натам.

- Седнете - каза маг Грейвс от Асамблеята, човек стар, сърдит и жесток, -разбираме, че това е празненство, но има въпроси, които трябва да обсъдим. Майстор Руфъс, трябва да останете тук.

И той посочи столовете зад себе си.

Кал и Аарън се спогледаха колебливо, преди да изтичат до местата си. Останалите членове на Асамблеята се наредиха около масата, бъбрейки си за несъществени неща. Над тях, зад прозореца, една змиорка се изви към морето и щракна с челюсти към по-бавните риби. Кал се запита дали това е лоша поличба.

Щом стаята притихна, Грейвс заговори отново.

- Благодарение на усилията на почетните гости тази вечер разговорът ни е по-различен от очаквания. Константин Мадън е мъртъв.

Той огледа стаята, изчаквайки информацията да бъде възприета. Кал си помисли, че ако след непрестанното повтаряне на „Врагът на Смъртта е мъртъв" по време на церемонията, все още не е станало факт, надали ще се случи тепърва.

- И все пак - Греймс стовари ръката си върху масата, от което Кал подскочи -нямаме право на почивка! Константин Мадън може и да е победен, но армията му е още тук. Трябва да ударим сега и да изкореним завинаги Хаоса, да се разправим с всички съюзници на Константин!

В стаята се разнесе мърморене.

- Никой не е видял и най-малък знак от обсебените след смъртта на Мадън -рече Майстор Норт. - Сякаш са изчезнали след смъртта му.

Няколко магове бяха видимо обнадеждени, но Грейвс поклати мрачно глава.

- Те са някъде там. Трябва да съберем екипи, които да ги изловят и унищожат.

На Кал му прилоша. Всъщност обсебените бяха безмозъчни зомбита. Цялата им човечност бе отнета, за да се даде път на Хаоса. Ала ги беше чул да говорят. Да се движат, дори да коленичат пред него. Идеята за клада с горящите им тела го изпълни с отвращение.

- Ами обсебените от Хаоса животни? - попита Анастасия Таркуин. - Повечето никога не са служили на Врага на Смъртта, те са просто потомци на нещастните създания, които са го правили. И за разлика от обсебените от Хаоса хора са живи, а не възкръснали мъртви.

- Но си остават опасни. Предлагам да ги унищожим до един - заяви Грейвс.

- Не и Пакостник! - провикна се Кал, преди някой да го спре.

Членовете на Асамблеята се обърнаха към него. Анастасия се усмихваше леко, сякаш се бе насладила на изблика му. Изглежда, нямаше нищо против нещата да не се случват по очаквания начин. Тя погледна Аарън, за да прецени реакцията му.

- Домашният любимец на Макарите - каза тя и отново извърна очи към Кал. -Сигурно Пакостник може да бъде пощаден. И бездруго Орденът на Безредието изучава обсебени зверове. Има смисъл да ги оставим живи - заради изследванията им.

Орденът на Безредието бе малка група магове бунтари, които живееха в горите до Магистериума и изучаваха магията на Хаоса. Кал не знаеше какво да мисли за тях. Настояваха Аарън да остане и да им помогне при експериментите. Не бяха особено мили.

- Да, разбира се - каза презрително Грейвс, - може и да спасим някои, но, както знаете, не одобрявам Ордена на Безредието. Трябва да ги държим под око, за да сме сигурни, че сред тях не се крие конспиратор на Константин. Налага се да намерим Майстор Джоузеф. Не бива да забравяме, че той все още е опасен и вероятно ще опита да използва Алкахест срещу нас.

Анастасия Таркуин си отбеляза нещо. Неколцина магове взеха да си шушукат, други стояха прави, придавайки си важност. Майстор Руфъс кимаше, но Кал подозираше, че и той не харесва Грейвс.

- И накрая трябва да сме сигурни, че Калъм Хънт и Аарън Стюарт ще използват уменията си на Макари в служба на Асамблеята и обществото на маговете. Майстор Руфъс, важно е да докладвате редовно за напредъка им в учението през Бронзовата, Сребърната и Златната година, докато ги приготвяте за Колегиума.

- Те са мои чираци - вирна вежда Майстор Руфъс. - Нужна ми е независимост, за да ги обучавам, както намеря за добре.

- После ще обсъдим това - отвърна Грейвс. - Те са преди всичко Макари и после ученици на Магистериума. Запомнете го добре.