Холи Блек - Бронзовият ключ

След няколко минути взе бележката и я прочете отново. Може би не бе я разбрал. Може пък тя бе написала, че ще се видят след петнайсет минути или час. Но бележката не споменаваше време.

След още няколко минути реши, че Селия няма да дойде. Почувства се необичайно натъжен. Това беше първата му среща и се бе провалила. Сигурно Селия беше написала бележката, а после бе го забравила и си бе намерила друг, с когото да потанцува. Някой, който може да танцува. Вероятно Джаспър?

Или с привлекателен ученик от Златната година - той й е разказвал за постиженията си и очарована, тя е забравила Кал. По-късно, докато разхождаше Пакостник, щеше да я види пред Магистериума и тя щеше да му махне.

- Щях да дойда - щеше да каже, - но знаеш как е, като срещнеш някой наистина интересен! Времето просто лети!

Кал погледна отражението си във витрината на един трофей. Косата му стърчеше нагоре. Сигурно цял живот щеше да си остане сам и Алистър щеше да го погребе в някоя автоморга.

Вратата се отвори, чуха се стъпки. Кал се обърна, но не видя Селия. Бяха Тамара и Аарън.

- Какво търсиш в Трофейната зала? - попита Тамара и се намръщи. - Добре ли си?

- Да не се криеш тук? - огледа се учудено Аарън.

Кал бе сигурен, че на Аарън никога не са му връзвали тенекия. Колкото до Тамара, беше двойно по-сигурен. Но какво правеха двамата тук? Дали искаха да останат сами, хванати за ръце? Явно Тамара щеше винаги да предпочита Аарън, както и той нея - особено ако станеха гаджета.

- Добре ли си? - попита Аарън и свъси вежди, понеже Кал не продумваше. -Баща ти каза, че си тръгнал насам.

Кал се почувства облекчен - двамата бяха дошли не за да останат насаме, а защото са го търсили. Но трябваше да даде някакво обяснение какво търси в залата.

- Вижте, аз... - започна той и пристъпи към тях.

Изведнъж се разнесе ужасяващо скърцане на метал. Кал вдигна очи и видя, че полилеят се носи към него ведно с пипалата и блестящите си кристали.

- Кал! - извика Тамара. Полилеят изящно литна към Кал. Нещо го удари отстрани. Болка прониза крака му. Той политна и се строполи на пода. Нечии пръсти се впиха в якето му.

Беше Тамара. Зърна черната й коса и жълтата рокля и миг по-късно полилеят се стовари зад тях.

Все едно беше паднала бомба. Чу се ужасен трясък. Парченца кристал полетяха към тях. Кал се опита да прикрие Тамара с тялото си. Чу писъка й, после всичко притъмня и притихна.

За секунда Кал се запита дали е умрял. Но едва ли в задгробния живот щеше да лежи на пода до Тамара. Тъмен облак се стелеше над тях. Тамара простена с широко отворени очи: зяпнал, Кал се извъртя непохватно.

Аарън се бе надвесил над тях с протегната ръка. Мрачна, безформена магия на Хаоса бликаше от нея. Около Тамара и Кал се издигна стена, която привличаше сипещите се от разбития полилей кристали. Кал понечи да извика Аарън, ала Хаосът погълна гласа му. Усети как нещо вътре го тегли - беше противотежест на Аарън. Когато той използваше магия на Хаоса, Кал го усещаше. Залата зад Аарън сякаш потрепери... после той отпусна ръка и мракът изчезна.

Кал се изправи, залитайки, после се наведе да помогне на Тамара. Лицето й бе одраскано от полетяло стъкло и кървеше. Тя стискаше ръката му в мъртва хватка, но понеже беше на крака, той помисли, че може би го придържа. Аарън се бе подпрял на стената, задъхан, с изцъклени от усилието очи.

- Какво стана? - попита той дрезгаво.

Преди Кал да отговори, вратата се отвори и тълпа празнуващи нахлу в залата.

Кал виждаше мъгляво като в сън. Хората гледаха, смаяни. Извисиха се гласове, сипеха се обвинения, които той едва разбра.

Полилеят приличаше на огромно мъртво животно насред помещението. Повечето му разклонения бяха изпочупени, навсякъде имаше остри като бръснач стъкълца, които проблясваха.

- Какво става тук? - извика тъмнокос мъж.

Кал смътно си спомняше от церемонията, че това е Майстор Сукарно, учител в Колегиума. Беше едър, страховит човек, със зачервено от гняв лице.

- Магия на Хаоса! - обърна се той към Аарън и Кал. - Играли сте си с магията на бездната? Толкова ли сте глупави! Магията на Хаоса строго се контролира навсякъде, но е забранена в тези помещения. Под водата сме, не бива да рискуваме основите на училището заради самонадеяни деца, решили да се забавляват! Можеше да се издавим!

Тамара изглеждаше все едно ще експлодира.

- Как смеете! - викна тя. - Никой не си е играл! Стояхме тук, когато полилеят се стовари отгоре ни. Едва не ни смачка! Ако не беше Аарън, двамата с Кал щяхме да сме мъртви! Нищо не е станало на скъпоценния ви Колегиум! Всичко му е наред!