Холи Блек - Бронзовият ключ

- Познават се, но бегло - рече Тамара. - Дженифър е приятелка на сестра ми.

- Но не и на Кал - каза Селия и се обърна към него. - Защо си разговарял с Дженифър?

На Кал му писна.

- Тя ми даде бележката, твоята бележка.

- Каква бележка? - погледна го смаяна Селия. - Не съм ти писала бележка!

- А това какво е? - Той извади смачканата хартийка от джоба си.

- Не е моят почерк - намръщи се момичето - и не съм се подписала. Някой е добавил името ми. Да не ти е казала, че е от мен?

После пак прочете бележката и вратът й пламна.

- Отишъл си в Трофейната зала, защото си мислел, че имаме среща?

- Това не ни го каза - свъси вежди Тамара.

- Калъм - намеси се Майстор Норт с глас, достатъчно строг, та да накара всички да млъкнат, - да преговорим отново какво е станало. Много бавно. И този път няма да премълчаваш нищо, ясно ли е? Много е важно.

- Хубаво - отвърна Кал кисело, - просто...

- Не искам да слушам извинения! - прекъсна го Майстор Норт. - Започвай.

- Търсех Алистър, когато Дженифър Мацуи ми даде бележката и каза, че е от. красива блондинка.

След тези думи на Кал му се дощя да знае магия, която ще го направи невидим или ще го превърне в мъгла, та да изчезне през дъските.

- Наистина ли? - грейна Селия.

Джаспър се захили. Опита се да спре, като видя погледа на Майстор Руфъс, но без особен успех.

- Ти си единствената блондинка, която той познава - сопна се Тамара, която хич не беше весела. Явно никак не я вълнуваше дали ще бъде смачкана от десет тона стъкло и кристал, а по-скоро възможността да унизи Кал.

Майстор Норт протегна ръка към бележката и Селия му я даде. Дълго я гледа, после вдигна очи към нея.

- И не си написала това? Сигурна ли си?

- Не съм - поклати глава Селия и погледна тъжно Кал. - Много ми е мъчно, че някой е използвал името ми, за да те нарани.

- Няма проблем - рече Кал, като се престори, че не му пука. После осъзна колко са странни думите му, при положение че едва не го е смачкал полилей. Погледна безпомощно баща си. Алистър сви рамене.

- Къде е сега Дженифър Мацуи? - попита Майстор Руфъс, явно загубил търпение от пипкането на Кал. - Който е дал бележката, вероятно е разхлабил полилея. Може би самата тя.

- Дженифър? - учуди се Тамара. - Но защо да го прави?

- На кого му е притрябвало да убива Кал? - намръщи се Аарън.

- Той е Макар - каза Майстор Руфъс, - точно като теб.

Аарън, Тамара и Кал се спогледаха. Вярно, Кал бе Макар, но когато Аарън зададе въпроса си даде сметка какво би помислил всеки, запознат с тайната му самоличност. Нещо, което не можеше да сподели. Всички смятаха, че човекът, опитал да го убие, се е целил в някой от Макарите и не допускаха, че той е мишената заради това, което е в действителност.

„Ако истината излезе наяве - мислеше си Кал, - онзи, който се опита да пусне полилея върху мен, също ще получи награда."

- Ами да, Кал е толкова чаровен, че никой не би поискал да го убие - рече Джаспър.

- Джаспър! - извика Тамара. Но този път Кал не му се разсърди. Щом се заяждаше, значи всичко бе нормално. Не искаше нищо повече.

Но явно нямаше да се получи. В залата се разнесе писък. После още един и още един. Някой крещеше от ужас в Колегиума.

Тамара скочи на крака. Вафлата на Аарън полетя. Алистър изглеждаше ужасен.

- Какво става? - обърна се към Майсторите госпожа Раджави.

Кал също скочи и хукна към вратата. Кракът го болеше, но той не му обърна внимание. Обаче не беше бърз като останалите. Гласове, крясъци, ридания отекваха от другия край на Колегиума. Тръгна след хората, които се връщаха по коридора към Военната зала.

Беше претъпкана. Крещеше Кимия. С едната си ръка стискаше роклята си, а с другата сочеше нагоре.

Кал зърна през стъклото водата около Колегиума. Блестеше в мрачно зеленикаво сияние. Рибите бяха изчезнали. Имаше само вода и в нея плуваше тяло. Босо момиче, чиято рокля се бе увъртяла около нея като водорасло. Черната й коса се носеше по течението.

Тамара се втурна към сестра си, но Алекс я хвана с две ръце. Беше потресен.

- Джен - заплака Кимия, - Джен...

Кал усети, че кръвта му се смразява. Тялото във водата се обърна и той видя две неща. Първо, в гърдите на мъртвото момиче бе забит дълъг железен кинжал. И второ, лицето й му бе познато.

Това беше Дженифър Мацуи. Някой я беше убил.

Чу се мощна експлозия.

- Всички вън! - ревна Майстор Грейвс, който се бе покатерил на масата във Военната зала. Беше вдигнал едната си ръка, а върху дланта му пламтеше огън. -Сега!