Холи Блек - Бронзовият ключ

- Хайде - каза Тамара на Аарън, като го докосна по рамото и го върна в настоящето. Кал позволи на баща си да го насочва към стълбището. Минаха покрай масите с напитки, вече изпити. Там Джен бе му дала писмото.

Когато Алистър стигна стълбището, вдигна сина си и ловко го левитира. Направи го леко, без усилие, както бе изгорил и кадифените въжета - все едно не следи какво прави. Беше смайващо. Алистър бе избягвал да прави магии от толкова дълго, че Кал се съмняваше да помни как става.

Когато стигнаха догоре, той го пусна и пое пред четирите деца край кея, където бе паркирана колата.

Тъкмо отминаха странната статуя на Посейдон, и Джаспър забеляза ролс ройса. Подсвирна дълго и одобрително, но като разбра, че е на Алистър, направо се задави.

- Не си очаквал, нали? - попита Кал, когато баща му отвори вратата и ги настани на широката задна седалка.

Този път Джаспър онемя. Качиха се мълчаливо в автомобила, а Кал седна до баща си. Когато се отдръпнаха от тротоара, той се обърна и видя група магове, застанали на брега, до входа към Колегиума. Докато гледаше, един от тях нагази във водата и изчезна.

- Водни магове. Ще извадят тялото на момичето - рече мрачно Алистър.

Кал извърна поглед. Беше му трудно да повярва, че веселата Джен, момичето, което Джаспър бе си харесал и което бе го подкачило, като му даде писмото, е мъртво. Вечерта щяха да отбележат края на войната и случилото се изглеждаше още по-гротескно.

„Наистина ли след като Врагът на Смъртта не е мъртъв - помисли си Кал, - не може да има мир?"

Алистър намери възглавници и завивки за всички. Аарън отстъпи койката, та Тамара да се настани в бърлогата им, такъв си беше. Джаспър се разположи на дивана, макар да се жалваше, че не може да се разтяга. Освен това заяви, че Пакостник го е напълнил с бълхи.

Кал много добре знаеше, че Пакостник няма бълхи, и за пореден път намрази Джаспър. Аарън взе няколко завивки, направи си легло на пода пред това на Кал и заспа.

Кал също беше задрямал, когато на вратата се почука. Беше Тамара, доста смутена.

- Може ли ми дадеш нещо за спане? - попита тя. - Нося само това... - Тя посочи леката си рокля. - И да, знам, че не бива.

Кал усети, че се изчервява. Искаше му се да не се притеснява, задето момиче му е добър приятел. Както с Аарън. Полът на Тамара не трябваше да е от значение. Въпреки това се почувства непохватен и глупав, ровейки в чекмеджето с тениски. Най-после намери една риза, на която с жълто пишеше: „Добре дошли в пещерата". Подаде й я мълчаливо.

- Благодаря - рече Тамара, - ще я изпера и ще ти я върна.

- Всичко е наред, може да я задържиш.

- Кал?

- И бездруго не съм я носил, много ми е голяма.

- Кал - повтори Тамара и го погледна с големите си сериозни очи, - ще те опазим жив и здрав, разбра ли?

На Кал му се щеше да повярва.

- Разбирам - отвърна.

Следващият ден прекараха на двора. Тамара отново бе с жълтата си рокля, а Джаспър носеше странна комбинация от свои и чужди дрехи. Беше топло и слънчево; Алистър бе разтворил лимонада, която Тамара гледаше подозрително. Джаспър предположи, че тя не пие разтворими напитки. Гледаше надменно малкия двор и неокосената трева. Но Алистър, изглежда, не забелязваше. Седеше на един камък и човъркаше повреден будилник. Вярно, вече имаше дигитални аларми в мобилните телефони, но хората даваха добри пари за стари телефони и разни дрънкулки, които след поправка работят.

- Какво означава това? - попита Тамара. - Дали някой не се опитва да нарани Кал, понеже е...

Не можа да довърши и преглътна.

- Врагът на Смъртта? - обади се услужливо Джаспър.

- Според мен не бива да огласяваме, че той е Врагът на Смъртта - каза Аарън. -Трябва да измислим кодово название. Например капитан Рибешко лице.

Пакостник излая. Калъм се съгласи с него. Името беше ужасно.

- Защо капитан Рибешко лице?

- Ами приличаш на риба - рече Джаспър, - а и никой не би се сетил какво е, понеже не звучи страховито.

- Както и да е - каза Тамара; прозвуча така, сякаш смяташе начинанието за загуба на време. - Кой ще знае, че Кал е капитан Рибешко лице?

- Не искам да ме наричат така! - извика Кал. - Особено след скорошните събития.

Тамара изпъшка, като че разговорът я измъчваше повече и от него.

- Добре. Как тогава да те наричаме?

- Защо не командир Иглена глава? - попита Аарън. Джаспър прихна и изплю лимонадата си.

Кал се хвана с две ръце за главата и пое дълбоко въздух, вдишвайки уханията на лятото - аромат от топла земя, окосена трева и машинно масло. Какво да се прави. Щяха да му измислят тъпо име каквото и да става.