Холи Блек - Бронзовият ключ

Здесь есть возможность читать онлайн «Холи Блек - Бронзовият ключ» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Егмонт, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бронзовият ключ: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бронзовият ключ»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Огънят гори, водата тече,
въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.
Дванадесетгодишният Калъм Хънт е израснал с три правила… Никога не вярвай на магьосник. Никога не преминавай тест, поставен ти от магьосник. И никога не позволявай на магьосник да те отведе до Магистериума. Калъм е на път да наруши и трите правила...
През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.
Сега Магистериумът го очаква – място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които ще го посрещнат...
Добре дошли в Магистериума! Подгответе се за приказно пътешествие из свят, в който децата чиракуват, за да се превърнат във воини, а черните магьосници се стремят да надвият дори самата смърт.

Бронзовият ключ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бронзовият ключ», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кал искаше да живее.

Непрекъснато мислеше за личното си допълнение към Петостишието. Най-важната му характеристика бе волята за оцеляване. Поне така смяташе. Но не искаше да оцелява, щом най-добрият му приятел е загинал. Не знаеше дали му се ще да живее в свят без Аарън.

Искаше да си го върне. Това беше рев на душата му, болка от непреодолима загуба. Даде си сметка, че същото е чувствал Константин при загубата на Джерико.

Но не му пукаше за чувствата на Константин. По-добре бе, че е в затвор, та да не нарани и друг. Поне го наказаха за някои престъпления. Може би беше по-добре никой да не идва да го вижда, дори баща му. Със сигурност не и Тамара, която вероятно едва понасяше вината, че е спасила грешния човек. Не и Майстор Руфъс, който сигурно горко съжаляваше, че Кал е отишъл на Железния изпит.

Какъв лош късмет - да избереш Врага на Смъртта за свой чирак не веднъж, а два пъти.

Кал лежеше на пода, загледан в тавана. Стъпки по необичайно време го накараха да обърне глава. Пред килията му, облечена с дълго бяло палто и скрита под бяла шапка коса, застана Анастасия Таркуин.

Тя го погледна и вдигна вежди по начин, който му напомни за Майстор Руфъс.

Сега си ми забавен , но не е задълго.

Кал не береше грижа. Остана на пода. Стражът - жена, която носеше храната му с необичайна жизненост - донесе стол на Анастасия. Тя седна и стражът се отдалечи. Кал предполагаше, че все някой от Асамблеята ще дойде да го разпита. Трябваше да е доволен, че е Анастасия, но не беше. Не искаше да говори с никого, още по-малко с познат.

- Ела по-близо - нареди Анастасия и отпусна ръце в скута си.

Кал въздъхна и седна пред прозрачната стена.

- Добре, но искам да ми отговориш на два въпроса.

- Чудесно - рече тя. - Питай.

Кал се колебаеше. Макар да не спираше да мисли за тези въпроси в дългите часове на нощта, не знаеше как ще приеме отговорите.

- Тамара добре ли е? - успя да попита. Гласът му прозвуча дрезгаво. - Има ли големи неприятности?

- Тамара е в безопасност - усмихна се тънко Анастасия. - А в колко големи неприятности е, предстои да разберем. Това ли е?

- Не - отвърна Кал. - Как е Пакостник? Ранен ли е?

- Вълкът е със семейство Раджави и е в пълна безопасност. Сега доволен ли си? - продължи да се усмихва Анастасия.

- Мисля, че да - отвърна Кал. Да знае, че Тамара е добре и Пакостник е жив, бе първата добра новина от цяла вечност.

- Хубаво - каза Анастасия, - защото нямаме много време. Трябва да ти призная нещо. Аз не се казвам Анастасия Таркуин.

- Моля? - примигна Кал.

- Преди много години имах двама синове, които отидоха в Магистериума -започна тя. - Не бяхме стар род. Признавам, че ми беше неудобно от магията ми. Изобщо не се интересувах от училището им. Не се запознах с учителите, не ходих на родителски срещи, оставих мъжа си да ги наглежда. Оказа се голяма грешка.

Тя пое дълбоко въздух.

- Когато казах, че познавам Константин и Джерико Мадън и съм гузна за случилото се с тях, ти разкрих само част от истината. Виж, аз съм тяхната майка. Значи съм и твоя майка.

Кал бе допускал всичко друго, но не и това. Направо зяпна.

- Но как... Магистериумът... те ще знаят...

- Няма как - отвърна Анастасия, - беше преди много години, а и както казах, почти не познавах маговете. Но когато и двамата ми сина. починаха. Майстор Джоузеф се свърза с мен. По това време съпругът ми, твоят баща, се бе самоубил.

Гласът й бе равен.

- Джоузеф ми каза какво е сторил Константин, как е прехвърлил душата си. Бях решена да се погрижа за сина си в новото тяло, както не бях сторила, когато трябваше. Напуснах страната и се върнах в родината си. Там откраднах името на друга жена на моята възраст, Анастасия Таркуин. Промених външността си и упражнявах уменията си с непозната дотогава отдаденост. После се завърнах като могъщ маг и се омъжих за Огъстъс Страйк, та да имам място в съвета. Никой не отгатна истинската ми цел.

- Истинската ти цел? - на Кал му се зави свят.

- Ти - отвърна тя, - заради теб дойдох в училището, заради теб влязох в Асамблеята. Само заради теб. И нищо не се е променило.

Анастасия стана и сложи ръка на прозрачното стъкло, сякаш искаше само да докосне ръката на Кал. Погледът й бе тъжен, но изпълнен с решителност.

- Този път ще те спася, сине мой. Ще те освободя.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бронзовият ключ»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бронзовият ключ» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Бронзовият ключ»

Обсуждение, отзывы о книге «Бронзовият ключ» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x