Холи Блек - Бронзовият ключ

- Майстор Джоузеф ли ти каза да вземеш Алкахеста? - попита Аарън.

Алекс отметна глава, ала този път смехът му прозвуча неискрено.

- Той не знае нищо. Откраднах Алкахеста и оставих илюзия на негово място. Няма да трае вечно, но достатъчно, та да ми свърши работа. Откакто ме обучава, не спира да говори за теб - внезапно изръмжа той, - как великият Константин ще се върне. Как трябва да се подготвим. Невероятният Константин Мадън, толкова важен, че се наложи Дрю да си проправи път до Магистериума и да се прави, че не ме познава. И всичко това заради теб. Какво разочарование!

- Съжалявам да го чуя - отвърна жлъчно Кал.

- И затова искаш да го убиеш? Да си отмъстиш? - попита Аарън. Кал беше доволен, че Алекс заговори, защото никак не му бе лесно да приказва.

- Това няма ли да ядоса Майстор Джоузеф?

- На него му трябва Макар - вдигна Алекс Алкахеста - и сега знам как да стана такъв. Настроих Алкахеста. Няма да изтръгна магията от теб. Ще я прехвърля в мен.

- Невъзможно! - викна Кал, но си спомни каква сила обладаваше, когато тялото на Константин Мадън бе погълнато от Алкахеста. Сигурно беше възможно.

- Казва момчето, мъртво от четиринайсет години - отвърна презрително Алекс. - Мислиш ли за него понякога? Бедничкият малък Калъм Хънт. Умрял преди да произнесе първата си дума. Ти го уби, Константин, уби момчето, което ми беше като брат. Както уби собствения си брат. Не е трябвало да се раждаш с такава сила. Сега ще я открадна от теб и ще стана по-добър Враг на Смъртта, отколкото си бил или можеш да бъдеш.

- Хубаво - отвърна Кал, - просто не наранявай Аарън.

Аарън изпъшка, а Алекс завъртя очи.

- Мда, Аарън, безценната ти противотежест. Затова ли се отказа от всичко, Кал? Заради приятелчетата си?

- От какво съм се отказал? - попита Кал паникьосан. Искаше да вярва, че някой ще дойде от Магистериума и ще ги намери. Алекс беше напълно откачен. - Да съм Константин? Никога не съм го искал!

- Не бива да нараняваш Кал - намеси се Аарън. - Вземи магията от мен.

- От толкова благородство чак ми се гади - каза Алекс. Отметна кичур коса и златната му гривна проблесна. Изглеждаше призрачен на фона на лунната светлина, досущ като зъл дух.

- Но ако ще се почувстваш по-добре, планът ми е следният. Да убия първо теб, но да изглежда като инцидент, после да взема уменията на Макар от Аарън и също да го убия. Но понеже двамата сте тук, ми е трудно да избера.

- Майстор Джоузеф ще те убие, ако нараниш Кал - възрази Аарън. - Той го защити в гробницата на Врага, не знаеше ли? Би жертвал живота си за него!

- Винаги е смятал, че на Кал ще му дойде акълът и ще се присъедини към нас, за да преборим смъртта - отвърна Алекс. - Но истината, Кал, е, че си голям страхливец. Щом не искаш силата си, не бива да я притежаваш. Всъщност правя услуга на Майстор Джоузеф.

Той се запъти към Кал. Аарън опита да стане, но го събориха на земята. От ръцете му изригнаха черни пламъци.

- Стой настрана от Кал!

Алекс се извъртя към него с Алкахеста.

- Не разбираш ли? - рече той заплашително. - А си мръднал към мен, а съм те убил. После ще убия и Кал. Бавно.

Аарън стисна ръце в юмруци. Кал усети как тялото му се напряга, готово за скок, за бягство...

- Спрете! - проехтя глас над сечището. Беше Тамара, Пакостник я следваше по петите. Ушите му бяха слегнали на главата и ръмжеше. Тамара вдигна ръка. На дланта й блестеше червен пламък.

- Не можеш да ме нараниш, Алекс - каза тя, - аз не съм Макар.

- Тамара! - извика Кал. - Как ни намери?

- Пакостник - извика тя. - Бяхме в стаята, когато внезапно започна да ръмжи и да се мята към вратата, макар вече да бях го извела. Отворих вратата и той ме доведе дотук.

Тя изгледа кръвнишки Алекс.

- Той ще прегризе гърлото на всеки, който дръзне да ме доближи. Тъй че не си го и помисляй.

Тамара тръгна към тях и слугите отстъпиха назад. Огънят се издигна по-високо. Кал се питаше кои са те - последователи на Майстор Джоузеф, обикновени, но омагьосани хора? Трябваше да признае, че със слугите, откачения си план и хвалбите Алекс наистина трупа точки за Черен лорд.

Кал опита да се надигне, но бе задържан на място. Видя как Аарън понечи да се изправи над него.

- Чудесно - каза Алекс, - имам си публика.

Тамара беше бясна. Кал се надяваше, че маговете от Магистериума я следват, но от тях нямаше и следа. Той бе виновен, знаеше си. Три години Тамара и Аарън пазеха тайните му, криеха важни подробности от всички, включително от Майстор Руфъс. Сега нямаше кой да им помогне, макар да имаха нужда.