Холи Блек - Бронзовият ключ

Алекс насочи Алкахеста към тях.

- Може би Алкахестът трябва да реши. Ще запратя силата му по двама ви и ще видя какво ще стане. Може пък да изсмуча магията ви! Как мислите?

Кал хвана Аарън за ръката. За миг той го изгледа изненадан, после го стисна в отговор.

Кал искаше да каже на приятеля си колко много съжалява. Че вината е негова, защото е Константин Мадън. Но Аарън го изпревари.

- Поне ще загинем заедно - рече той. И колкото и невероятно да беше, се усмихна на Кал.

„Не - понечи да каже Кал. - Ще живеем." Внезапно го заслепи ярка светлина. Тамара бе хвърлила огнена топка. Алекс отскочи и завъртя ръка за въздушна магия, за да отбие пламъка. Той се насочи към Кал.

Мъжът, който го държеше, залитна назад. Хватката се разхлаби. Ризата му пламна и той нададе писък. Кал скочи, без да мисли за болката в крака си. И вдигна Аарън на крака.

Всичко сякаш се случваше в един миг.

- Пакостник, дръж! - извика Тамара.

Вълкът хукна към Алекс, превръщайки се в размазано петно.

Аарън издърпа ръката си и в дланта му се появи черната магия на Хаоса. Алекс вдигна ръка и Алкахестът заблестя от енергията. Аарън стрелна своята напред, но тъмната светлина полетя встрани и повали един от маскираните. Ала пропусна Алекс. Ноктестата ръкавица на Алкахеста се разтвори и взрив от медна светлина полетя от пръстите.

Времето замръзна. Тази светлина бе всичко, което Хаосът не беше. Светла, изгаряща и студена като острието на бръснач. Кал осъзна без капка съмнение, че ще го убие на място.

Затвори очи.

Някой го блъсна отзад. Падна и се извъртя в тревата. Светлината го подмина на сантиметри - усети как нещо го одраска по бузата. После вдигна глава и видя магията да удря Аарън в гърдите.

От силата на удара Аарън полетя във въздуха. Падна на тревата с изцъклени към небето очи.

- Не! - извика някой. - Аарън, не, не, не!

За миг Кал помисли, че е собственият му глас, но беше Тамара. Тя лежеше на тревата до него.

Тя бе го отклонила от пътя на Алкахеста. Беше спасила живота му.

Но не и живота на Аарън.

Кал докосна бузата си. Гореше. Може би и Аарън бе само обгорен от Алкахеста. Опита се да стане и да отиде при приятеля си, но краката не го държаха. Ала напрегна сетивата си към него.

Спомни си чувството, когато докосна душата на Аарън. Усещането за живот, за нещо, което съществува, ярко и здраво.

Но сега там нямаше нищо. Аарън бе черупка. Душата му бе изчезнала. Беше оставила само сияйните сенки от това, което момчето беше.

Кал се обърна към Алекс, който бе свалил Алкахеста от ръката си. Разбира се, можеше и него да нарани. Сега притежаваше силата на Аарън. Почти пулсираше като звезда, която ще избухне в нова. Кожата му блещукаше и потрепваше от светлината и мрака.

- Сила - простена Алекс и вдигна ръка. Мракът се уви около нея като дим. -Усещам я. Силата на Хаоса минава през мен...

- Не и ако направя нещо по въпроса - каза Кал и размаха ръка. Черна искра се изстреля от дланта му към Алекс. Беше сигурен, че ще го убие и ще прати духа му с писъци в бездната.

Радваше се.

Магическият снаряд полетя към Алекс, но той успя да го хване. Двамата се зяпнаха в почуда за миг. Кал усети хлад в стомаха си - Алекс вече бе Макар. Можеше да контролира и манипулира Хаоса. А и бе по-възрастен, по-добър и по-опитен магьосник от него.

После изкрещя. Пакостник изскочи от нищото и го захапа за крака. Алекс взе да го цели с Хаос, но вълкът бе твърде бърз и отскочи, ръмжейки. Връхлетя отново и този път Алекс не можа да реагира. Пакостник го събори на земята и разкъса ризата му със зъби.

- Махнете го от мен! - изкрещя Алекс. - Махнете го!

Неколцина маскирани атакуваха. Пакостник пусна Алекс и той скочи на крака. Беше нахапан, кървеше на няколко места. Лицето му бе изкривено. Кал си спомни как в гробницата магията на Хаоса за пръв път се прояви в него. Как му прилоша, как усещаше, че няма контрол.

Алекс замахна към Пакостник, но този път магията в ръката му полудя. Мракът се плъзна във всички посоки. Като пипала, издигащи се във въздуха. Като облаци, пресягащи се към небето. Каквото докоснеше, се разпадаше. Една по една къщите на Ордена на Безредието се срутиха, защото Хаосът поглъщаше основите им. Три дървета наоколо също бяха погълнати. Земята се разцепи и цели парчета изчезнаха в бездната. Преди Хаосът да се разпадне, двама от маскираните бяха погълнати с писъци.

Алекс погледна ръцете си ужасен, но и видимо очарован.

- Вземете Алкахеста - изграчи той на един от слугите - и да се махаме оттук!