Холи Блек - Бронзовият ключ

- Нима съм мъртва? - попита Дженифър. - Чувството е. странно.

Самата тя звучеше странно. Гласът й бе някак кух. Празен. Според Кал душата й не беше с тях. По-скоро частици от нея, спомен отпреди да си отиде. Само от гласа й се паникьосваше. Сърцето му биеше бясно. Едва си поемаше въздух. Как да й каже, че не е жива?

Но си даде сметка, че тя няма чувства, и не би я наранил.

- Ще ни разкажеш ли нещо за тържеството? - попита Аарън, учтив както винаги. Кал го погледна с благодарност.

- Какво се случи онази нощ?

Устата на Дженифър се разтегли в усмивка.

- Да, тържеството. Помня го. Забавлявах се с приятелите си. Харесвах едно момче, но то ме избягваше. Изведнъж светлините угаснаха и гърдите ме заболяха. Опитах да извикам, ала не можех. Кимия, Кимия, стой настрана от него!

- Какво? - попита Кал. - Какво за Кимия? Какво е станало? От кого е трябвало да стои настрана? Не тя го е направила, нали?

Дженифър обаче потъна в спомена. Тялото й се мяташе насам-натам, а думите й се сляха в дълъг, безкраен писък.

Кал опита да се съсредоточи върху магията си. Затвори очи и опита да съзре отново неясните, подобни на негатив очертания на Джен. Видя я в мрака, избледняла и разкъсана.

Ако искаше, можеше да я накара да изрече думи, дето не са нейни. Но се нуждаеше от нейния, а не от своя глас. Затова последва блещукащите частици от душата й, щастлив, че се е съхранила, макар за кратко, преди да напусне тялото. Преля й още магия на Хаоса, за да ги съедини. Когато отвори очи, лицето й бе напълно безизразно.

- Дженифър, чуваш ли ме? - попита той.

- Да - каза тя с равен глас. - Какво ще заповядате?

- Какво? - Кал погледна Аарън, който беше блед като платно.

- О, не! - викна Анастасия и закри уста. Алма гледаше с широко отворени очи и неволно се протегна, сякаш да спре вече приключило нещо.

- Кал, какво направи?

Кал хвърли поглед към Дженифър. Тя завъртя очи.

- Кал - прошепна Анастасия. - О, не. Не и отново.

- Какво? - отстъпи назад той. Цялото му тяло се разтресе от ужас. - Но аз не съм... никога...

Но съм го правил - като Константин. Сто пъти. Хиляда пъти.

Джен седна на масата. Черната й коса бе пригладена назад около белите й като кости рамене. В очите й се вихреше пламък.

- Господарю - каза тя на Кал, - желая да ви служа.

- Но това си ти! - смая се Алма. - Малкият Макар. Защо никой не ми каза?

Аарън застана пред Кал, за да го прикрие от потресените погледи на двете жени и втренчените очи на Дженифър.

- Не трябваше да предлагате такова нещо - сопна се ядосан той. - Ужасяващо е. Да откраднете тялото - направо отвратително.

- Вървете си и двамата - нареди Анастасия. - Ние ще се оправим.

Кал усети ръката на Аарън върху рамото си и след миг двамата се озоваха в коридора. Издърпа ръкавите си надолу. Трепереше от студ.

- Не исках да го правя - рече той, - просто ми се щеше да задържа душата й.

- Знам - отвърна Аарън меко,- можеше да се случи и на двама ни.

- Не - изсъска Кал, - само един от нас е бил Врага на Смъртта!

- Ти не си Врага - Аарън, пък и Врага е бил обикновен Макар като мен. Може и при него първият път да е било случайно. Неслучайно се боят толкова от нас.

Последните думи изрече шепнешком.

Кал хвърли поглед към вратата на Анастасия. „Не и отново", бе казала тя. Дали смяташе, че го е правил и преди, или имаше предвид „не и още един Константин"?

Тръгна към стаята си, леко накуцвайки. Аарън го последва, пъхнал ръце в джобовете на униформата си.

- Мисля, че Анастасия знае кой съм - рече Кал, - може би и Алма.

Аарън понечи да каже „ти си Кал", но замълча. След секунда каза:

- Тя видя как овладя обсебените от Хаоса животни. Е, изрече странни неща, преди да припаднеш. Нищо конкретно, разбира се. Само че животните знаят кой си.

- Надявам се да го приеме като хвалба - отвърна Кал. - Как мислиш?

- Не. Вече беше припаднал.

Кал се сети за Кимия и отново се напрегна.

- Трябва да намерим Тамара и да й предадем какво каза Дженифър за сестра й.

- Кимия не е убила никого - рече сърдито Аарън, - пък и ще е странно, ако се окаже най-великият Макар на поколението ни. Голям пропуск на маговете.

- Знам, че не го е направила - каза Кал, опитвайки да подреди обърканите си мисли. Заболя го глава. - Имам предвид, че ако Дженифър е извикала Кимия, когато е умряла, Кимия може да знае нещо, но не го е споделила, защото го е сметнала за маловажно.

- Нуждаем се от отговори, а имаме само въпроси - кимна Аарън.

- Аарън? - попита Кал. Още един въпрос го измъчваше, макар да не бе сигурен, че иска да узнае отговора. - Бащата на Джаспър добре ли е?