Холи Блек - Бронзовият ключ

- Капитан Рибешко лице е добре.

- Хубаво - завъртя очи Тамара, - а сега да обсъдим кой може да знае истината за Кал.

- Баща му - рече Джаспър и всички погледнаха Алистър, който обаче не ги слушаше, тъй като разсеяно си свирукаше.

- Баща ми не се опитва да ме убие - каза Кал. Преди година нямаше да е толкова сигурен, но сега беше. - Вие също. Дори ти, Джаспър. Кой остава?

- Казвали ли сте на някого? - попита Тамара и ги изгледа.

- На кого да кажа? - възкликна Джаспър, пребледнял от изпитателните им погледи. - Не съм! Повярвайте! Никому не съм казвал! Това е голяма тайна и аз също бих загазил!

- И аз не съм казвал на никого - обади се Аарън.

- Нито пък аз - въздъхна Тамара, - но ми се щеше да попитам. Остава Майстор Джоузеф. Май му е много сърдит.

- Мислех, че Кал му трябва - отвърна Джаспър. - Та нали капитан Рибешко лице е смисълът на живота му?

- Сигурно се е надявал Кал да е по-послушен - ухили се Аарън. - Или е решил да го използва да върне капитан Рибешко лице с всичките му спомени.

Кал, който мислеше същото, потрепери.

- Може да ме обвинява за смъртта на Дрю.

- Може и мен да обвинява - каза Аарън, - ако от това ще ти стане по-добре.

Дрю беше синът на Майстор Джоузеф. Беше ходил на училище в Магистериума,преструвайки се на обикновен ученик, ала истинската причина да се запише там, бе да докопа Кал. Дори беше помогнал на баща си да отвлече Аарън, а после го бе затворил в клетка с елементал на Хаоса. По ирония на съдбата този елементал бе убил Дрю. Но Кал трябваше да признае, че и той имаше вина.

- Добре - обобщи Тамара, - значи главният ни заподозрян е Майстор Джоузеф.

- Не знам - поклати глава Кал, - ако иска да ме докопа, защо не използва Алкахеста? Пък и май е готов да се откаже. В гробницата опита да спаси живота ми. Сигурно още се надява да съм... капитан Рибешко лице.

- Ами Уорън? - попита Аарън. Те се втренчиха в него.

Кал го погледна, както Тамара бе погледнала лимонадата си.

- Смяташ, че някакъв гущер се опитва да ме убие? И е написал фалшива бележка от Селия?

- Той е елементал! И е бил на служба при Погълнатия, който ни направи онова ужасно пророчество - въздъхна Аарън, - макар че това е доста налудничаво.

- Всичко е наред - заяви Тамара. - Трябва да мислим нестандартно. Колкото невероятна да е някаква идея, трябва да я обсъдим на масата. Или поне на неокосената трева.

- Нищо не подозираме - каза Кал, - нямаме представа защо искат да ме убият. Може би просто защото съм Макар и няма нищо общо с капитан Рибешко лице. Вероятно човекът, който се опита да ме смаже с полилея, е същият, дето пусна Аутомотонес по петите ни.

- Така ще смятат маговете - въздъхна Тамара - и предполагам, че може да е вярно.

- Просто трябва да сме заедно - каза Аарън и се усмихна към синьото небе. -Ще разберем истината. Ние сме герои, нали? Имаме медали. Ще се справим.

Накрая Кал извади карти и изиграха няколко игри, като освен всичко се пляскаха през пръстите. Говориха си как ще се върнат в Магистериума и какво се надяват да постигнат през годината. Пакостник подгони няколко пчели и щракаше челюсти към тях, докато те отлетяха с лениво жужене надалеч. Късно следобед Стъбинс се появи с куфари за Тамара и съобщение от родителите й, което трябваше да предаде лично. Джаспър се обади вкъщи от старомоден хромиран телефон, който Алистър бе поправил, и навъсено обясни, че ще му пратят дрехите право в Магистериума. Кал се почуди дали е убеждавал родителите си да го пуснат тук и дали те са искали да остане с тях, но бързо прогони тази мисъл.

- Какво си ме зяпнал? - попита сърдито Джаспър, когато забеляза втренчения поглед на Кал.

- Нищо - рече Кал. Джаспър бе последният човек, за когото трябваше да се тревожи.

Същата вечер Алистър им направи пържоли. Хапнаха навън от хартиени чинии. Имаше царевица, грах и студена диня. Тамара замери Аарън с едно парче и по ризата му се посипаха семки. Пакостник се покатери върху Джаспър, защото той не му даде от пържолата. Редуваха се да пръскат искрите от въглените на скарата. Беше си купон, като се изключи сянката от смъртта на Джен, която им пречеше да се смеят твърде силно.

Или да забравят, че може да са следващите.

Два дни по-късно Алистър откара всички в Магистериума. Кал стоеше на предната седалка, загледан през прозореца, Аарън дремеше отзад. Тамара слушаше музика от телефона си, а Джаспър четеше най-новия комикс, който бе намерил в стаята на Кал. Здравата се бе запалил. Пакостник спеше дълбоко и се протягаше насън.