Холи Блек - Бронзовият ключ

- Не ти влиза в работата - отвърна Кал.

- Може пък аз да искам да я поканя на среща - отвърна Джаспър. - Не си ли мислил за това?

Кал се ококори, не беше мислил.

- Прави каквото искаш - рече той накрая.

- Май не ти пука. - Очите на Джаспър блеснаха весело. - Да не си падаш по Тамара?

- Джаспър...

- Падаш ли си по Тамара?

- Тя е най-добрият ми приятел - отвърна Кал през зъби.

- Това нищо не значи - обяви Джаспър и завъртя вилицата между пръстите си. -Чираците често се забиват. Виж Кимия и Алекс Страйк. Или мен и Селия. Може да харесваш Тамара.

- И това нищо не значи! - избухна Кал, изненадан от себе си. Изгледа кръвнишки Джаспър и добави: - Не зацепваш ли? Няма значение. Тя харесва повече Аарън.

- Леле - ококори се Джаспър, - май разкрих неудобна истина.

На Кал му се зави свят. Видя смътно как Аарън и Тамара идват към тях. Смееха се, както винаги.

- Не повтаряй - обърна се Кал към Джаспър - какво казах.

- Не бой се, Калъм - рече той с презрителна усмивка и се облегна на стола, - ще опазя всичките ти тайни.

Първият учебен ден се състоя под палещите лъчи на слънцето. Класовете се бяха настанили на полукръг от скали. Майстор Руфъс реши, че след като Асамблеята смята да снове из горите, трябва да използват пространството извън Магистериума, докато е възможно. На Кал му липсваше хладината на пещерите. Ризата му бързо залепна от пот. Чувстваше как всяка част от него изгаря. Носът и бузите на Аарън бяха зачервени, а Тамара бе сложила една от тетрадките си като шапка.

- Добре дошли в Бронзовата година на Магистериума - каза Майстор Руфъс, който крачеше напред-назад пред тях. Плешивото му теме лъщеше. - Може да не сте най-проблемните чираци, която съм имал, но определено вървите към върха. Така че тази година подходът ще бъде малко по-различен.

Предвид, че самият капитан Рибешко лице бе учил при Майстор Руфъс, това си беше комплимент.

- Но всички ние получихме медали! - възрази Тамара и бе удостоена със строг поглед, задето го бе прекъснала. - Изобщо не сме проблемни - доизказа се все пак тя.

Веждите на Майстор Руфъс направиха сложно движение - вдигнаха се и в същото време се смръщиха.

- Все пак нека направим така, че никой от вас да не бъде отвлечен, да не отиде на спасителна мисия, да не осинови друго обсебено от Хаоса животно или да напусне училището. По каквато и да е причина.

Нямаше какво да отговорят на тези думи.

- Тази година ще учим за личната отговорност. Може да не ви звучи вълшебно, но това бе годината, в която Константин започна експериментите си с Майстор Джоузеф, опитвайки да открие път към безсмъртието. Годината, в която ще загърбите основното и ще се съсредоточите върху онова, в което искате да специализирате. Та искам да съм сигурен, че всеки от вас, особено Кал и Аарън, разбира колко е важно да избере точните специалности. Достойно е да се чудиш има ли граници магията на Хаоса. Безотговорно и лошо е да застрашаваш нечий живот, докато търсиш тези граници. Като всяко училище и ние търсим познанието, ценим експериментите. Но трябва да балансираме с дълга си да защитим света, включително от самите себе си.

- И - продължи Майстор Руфъс - искам да запомните, че в предишните години минахте рано през портите на магията. Което не означава, че сте по-добри от останалите - портите на магията се отварят само когато ученикът е готов. Ако не усвоите уроците в Бронзовата година, ще останете в нея, докато го сторите.

Кал погледна Аарън и Тамара. Бяха озадачени като него. Не беше сигурен как казаното от Майстор Руфъс може да се научи в училище. Ала бе напълно възможно мозъкът му да блокира от слънчев удар.

- И още нещо - добави Майстор Руфъс. - Става дума за шпионина в Магистериума. Тамара, не знам дали сме говорили директно по въпроса, но съм сигурен, че Кал и Аарън вече са ти казали. Няма да ви обиждам, правейки се, че не е така. Имаш право да знаеш. Но настоявам и подчертавам - не се опитвайте да хванете шпионина сами. Оставете това на нас.

Никой не каза нищо.

- Ясно ли е? - намръщи се още повече Майстор Руфъс.

Кал кимна.

- Разбира се - рече Аарън.

- Няма проблем - отвърна Тамара.

Беше най-неубедителният спектакъл, който Кал бе виждал. Чудеше се дали Майстор Руфъс е повярвал, или просто се е предал, когато кимна и каза:

- Хубаво! Първият ни урок ще бъде за водата и как да балансираме с въздуха, за да дишаме, като плуваме под вода. Знам в кое езеро може да се упражняваме.

Кал подскочи от радост при мисълта, че ще се разхлади. Чак като се размърда, си спомни тялото на Джен, носещо се в океана, та се запита защо Майстор Руфъс започва тъкмо с този урок.