Холи Блек - Бронзовият ключ

- Ако ни отведеш при елементалите, ще ни помогнеш много.

- Може пък да не знаеш как да стигнеш дотам - обади се Аарън, за да подразни малкия гущер. Беше се прозял в библиотеката, но сега очите му святкаха. Не беше ни най-малко уморен. Просто не обичаше да говори за нещата, а да ги прави. - Има ли проблем? Ако не познаваш Магистериума добре...

Уорън завъртя червените си очи.

- Знам всичко - каза той, - но е опасно, магчета. Опасна работа. Мога да ви заведа, ала ще трябва да измамите пазителя.

- Пазителя? - попита Тамара, а в гласа й прозвуча ужас.

Кал също щеше да е доволен от някакво обяснение, но Уорън явно реши, че тази част от разговора е приключила. Скочи към една блестяща слюдена стена и хукна нагоре, после се стрелна към входа на друга пещера.

- Последвайте гущера! - обяви Кал и тръгна подире му. Тамара изстена, но го стори.

Беше забравил, че когато Уорън те води през пещерите на Магистериума с безбройните проходи, дето маг не е минавал, е дразнещо и дори страховито преживяване. Гущерът ги преведе през естествени скални образувания и езера. Приличаха на кипяща кал. Влизайки и излизайки от пещери, едва не се задушиха от миризмата на сяра, пък и трябваше да се навеждат, за да избегнат острите сталактити.

Кал не знаеше колко далеч са стигнали, когато кракът започна да го боли -онова мускулно схващане, което с времето щеше само да се влошава. Почувства се глупаво, задето предложи цялата тази работа, и още повече, задето сметна, че може да върви толкова много. Но не можеше да помоли Уорън да спре. Гущерът имаше голяма преднина и подскачаше от скала на скала. Кристалчетата по гърба му блестяха.

А ако Тамара и Аарън спряха да го изчакат, Уорън щеше да изчезне напред и да ги зареже сред пещерите. Беше се случвало и преди.

Кал опита да изтегли въздушна магия с леко побутване. Спомни си как Алистър го левитира над виещото се стълбище в Колегиума. Спомни си как сам слезе по стъпалата.

Сега трябваше само да се съсредоточи и да бутне.

И ето че литна във въздуха - толкова бързо, та прехапа устни, за да не извика. След миг се успокои. Носеше се малко над земята и така тежестта му не падаше върху крака. Чувстваше се страхотно!

Продължи натиска с ума си и вече не се препъваше като Аарън и Тамара. Летеше над земята, сякаш така бе роден. Докато напредваха по тунелите, все по-навътре в планината, земята под краката им ставаше по-гладка. Като че бяха стигнали до някакъв музей дълбоко в недрата й. Вратите бяха изящни, украсени с алхимически символи и букви от азбуки, които Кал не познаваше.

Най-накрая Уорън спря пред масивна врата, направена от петте метала на Магистериума - желязо, мед, бронз, сребро и злато.

- Ето, магчета. Тази врата е заключена. Отвъд е пазителят. Трябва да се справите с нея, за да продължите напред.

- Какво трябва да направим?

- Да отгатнете гатанките - каза Уорън, хвана с език една буболечка, която Кал не бе забелязал, и се втурна по тавана.

- Отговорете на въпросите! - викна той отново и изчезна.

- По дяволите! - рече Аарън. - Винаги става така. Мразя гатанките.

Тамара изглеждаше като че ли я карат да преглътне думите „знаех си", а не харесва вкуса им.

- Трябва да похлопаме ли? - вдигна юмрук Кал, но се поколеба.

- Аз ще го направя - каза Тамара и почука на вратата. - Здравейте, ние сме ученици и дойдохме за проект...

Вратата се отвори. Вътре, с бял костюм, недокоснат от обстановката, стоеше Анастасия Таркуин. Бе дръпнала сивата си коса назад и сребърните обеци блещукаха на ушите й като омагьосани. Като ги видя, вирна изписаните си вежди и сви устни.

- Вие ли сте пазителят? - попита Аарън невярващо.

- Не знам за какво говориш - отвърна тя и отвори вратата по-широко. Зад нея се простираше дълъг коридор, който слизаше надолу. Две момчета на възрастта на ученици в Колегиума стояха до стените. „Стражи", помисли си Кал.

- Но съм сигурна, че нямате работа тук.

- Майстор Руфъс иска да се заемем с проект - започна Кал, - както каза Тамара. В Бронзовата година сме и трябва да разберем какво бъдеще ни чака и какви са отговорностите ни. Искаме да специализираме за елементали. И да видим някои от тях.

- И тримата ли? - попита Таркуин. - Двама магьосници на Хаоса? И искате да специализирате за елементали?

- Мислим по въпроса - отвърна бързо Аарън. - Не искаме да избързваме, но пък ни е интересно. Решихме, че ако видим някои от най-забележителните елементали, ще сме по-сигурни.

Анастасия Таркуин, изглежда, не им повярва.