Холи Блек - Бронзовият ключ

- Боя се, че макар и често да са допускани ученици да видят елементалите, на този етап сте лишени от тази привилегия по причини, които, вярвам, знаете.

Аутомотонес. Кал си спомни грамадното метално чудовище, извисило се над тях, което удряше във въздуха с огън и нокти.

- А сега - каза Анастасия, - ако не искате да обсъдим това с Майстор Руфъс, ви предлагам да си вървите по пътя и ще се направим, че не сме се виждали.

Кал погледна Тамара, а после и Аарън.

- На ти на теб гатанки - измърмори Аарън под нос. После, както винаги любезен, каза на Анастасия Таркуин: - Съжаляваме, че ви обезпокоихме.

Тя не беше очарована. Погледът й си остана твърд.

- Един момент - рече, но не гледаше Аарън. - Калъм Хънт, влез. Бих искала да поговоря с теб. Насаме.

- С мен? - попита Кал и гласът му потрепери. Не бе очаквал такова нещо, пък и след всички истории за шпионина хич не му се искаше да остане сам с който и да е маг от Асамблеята. Но това бе мащехата на Алекс, изпратена да го защитава. -Добре.

Тамара и Аарън го изгледаха мълчаливо. Кал бе убеден, че никак не им се ще да са на негово място.

Влезе и вратата зад него се затвори с тежко дрънчене. Анастасия сложи ръка на рамото му.

- Сигурно много те е страх да слезеш тук, търсейки отговори - каза тя. Гласът й се смекчи, та чак го изнерви. Спомни си как по телевизията змиите танцуваха, преди да нападнат. - Знам колко сте близки с Аарън. Пазите се взаимно, нали?

- Аха - отвърна Кал, - искам да кажа, да. Аз, Тамара и Аарън. Тримата.

- Хубаво е, че имаш близки приятели - кимна тя, - особено като имаш родител, който не одобрява магията.

- Алистър взе да свиква - отвърна Кал, опитвайки да отгатне за какво е всичко това.

- Когато се омъжих за бащата на Алекс, се заклех никога да не заменям майка му. Имах свои деца от първия брак и знаех колко важно е да не се натрапвам там, където не съм желана. Опитах да бъда приятел и наставник. Да отговарям на въпросите му направо, нещо, което малко възрастни умеят. Бих се радвала да направя това и за теб. Ако имаш нужда да поговориш с някого...

- Разбира се - съгласи се Кал, озадачен от разговора. Опита да надникне зад Анастасия, та да види какво се крие отзад. Двамата стражи от Колегиума стояха, смълчани, до стената като брони. Имаше диван с вестник отгоре, вероятно бе седяла там, и коридор, който слизаше надолу. Тъмночервено зарево огряваше стените.

- Значи няма шанс да ни пуснете?

Анастасия бе по-скоро развеселена, отколкото ядосана.

- Да ти кажа, ако можех, щях да ви пусна. Но вие нямате представа колко опасни са великите елементали. Все едно да ви подхвърля във вулкан. Истински приятел няма да те изложи на опасност, Калъм, разбираш ли?

- Понеже съм Макар - отвърна Кал, - разбирам, но.

- Няма „но" - поклати глава Анастасия. - Вървете с Аарън да спите. Твърде важни сте, за да рискувате живота си. Не го забравяй.

С тези думи тя отвори вратата. Когато Кал излезе при Аарън и Тамара, които го чакаха, чу как вратата се затръшва зад него.

8 Поредица криминални романи от различни автори под псевдонима Каролайн Кийн. - Бел. прев .

Отишли сте без мен? - възмути се Джаспър, докато бъркаше с вилица сивия пудинг в чинията си.

Беше следобед. Кал, Тамара и Аарън бяха проспали закуската след приключенията си в тунелите предишната нощ. Кал бе схванат и замаян по време на урока - опърли пръстите си и едва не пусна огнена топка върху главата на Тамара. Беше забравил да изведе Пакостник преди обяд и после трябваше да чисти резултатите. Да се върне в училище, не бе така лесно, както си бе мислил.

- Беше импулсивно решение - каза Кал в опит да го умиротвори. После си спомни с кого разговаря. - Не че бих те избрал за спътник закъдето и да е, но в случая това, дето не присъства, бе неочакван бонус.

- Ей - каза Джаспър, - опитвам се да спася живота ти!

- Не му обръщай внимание - намеси се Аарън, - става хаплив, когато е уморен.

- И какво ти каза Анастасия? - попита Джаспър. - Татко винаги я е смятал за ледена царица.

- Беше много мила с Кал - рече Тамара. - Чак се изненадах. Не ми обърна никакво внимание, а на Аарън - съвсем малко. Цялата беше: „Кал, Кал, Кал".

- Предполагам, защото аз съм новият Макар, а ти - старият - каза Кал на Аарън. -Пък и синята униформа ми стои по-добре.

Тамара се разсмя, а Аарън въздъхна тежко.

- Леле - рече Джаспър и погледна Кал ококорен, - да бяхте казали, че може и да е заблуден от умора.

Кал отпи от подобната на кафяв чай течност от дървената си чаша. Надяваше се да има поне малко кофеин. През лятото пиеше колкото си иска кафета - Алистър бе оправил една стара кафеварка, дето свиреше като влак, но сега, когато наистина се нуждаеше, нямаше откъде да намери.