Холи Блек - Бронзовият ключ

- Каза, че ще дойдеш сам тук и си помислих.

- Ъъъ - измънка той. Какво си е помислила? Че е загубил ума си и трябва да го отведат в болницата?

- Че може би искаш да си поговорим - довърши тя и се настани на масата срещу него. - Трудно е да говориш насаме с някого. В трапезарията винаги е пълно, както и в Галерията, а скоро не съм те виждала да разхождаш Пакостник...

Беше вярно. Известно време миналата година Кал и Селия извеждаха Пакостник всяка вечер заедно. Но сега не го пускаха сам с Пакостник. Тамара и Джаспър се редуваха да излизат с него.

- Аха, ами аз. - Гласът на Кал заглъхна. Чудеше се дали е възможно да се води разговор, в който никой не довършва изреченията. Ако да, двамата със Селия бяха епичен пример.

- Откъде ги взе? - попита Селия и внезапно прихна. Кал погледна надолу и видя, че сочи книгите..

Огнените елементали и любовните заклинания, азбучник

Алхимията на любовта

Водната магия и заклинанията за връзка: Как да я накарате да каже „да".

Щеше да УБИЕ Джаспър.

- А. това. аз само. подготвям домашно - каза Кал.

Селия опря лакти на коленете си и го погледна замислено.

- Ако искаш да ме поканиш на среща, Кал, просто го направи - каза тя. - Вече сме трета година, а аз те харесвам още от Желязната.

- Сериозно? - изуми се Кал.

- Не разбра ли? - усмихна се притеснено тя. - Когато извеждахме Пакостник. Целувката. Подозирах, че знаеш, но Гуенда твърди, че просто трябва да ти кажа. Та ето, казвам ти.

- Твърдяла е, че трябва да ми кажеш? - Кал се почувства много глупаво, задето повтаря думите й, но мозъкът му бе изключил.

Дали трябваше да й благодари? Дали това, че го харесва, е комплимент? Не му се струваше редно. Може би и той трябваше да й каже, че я харесва. Така беше. Но какво, ако го направи? Щяха ли да излизат? Трябваше ли да се целуват? Щеше ли да означава, че вече не могат да извеждат Пакостник и да се шегуват?

Кал понечи да каже нещо, без да е напълно сигурен какво - когато Тамара и Джаспър се изкачиха по стълбището тичешком. Аарън и Пакостник скочиха отгоре; обсебеният вълк се разлая. Аарън сякаш бе готов за бой.

- Спри на място! - извика Джаспър. Пламък лумна от дланта на Тамара.

Селия се извърна с широко отворени очи.

Огънят внезапно угасна и Тамара прибра и двете си ръце зад гърба.

- О, здравей - каза тя с нелеп и малко истеричен смях, - ние просто.

- Какво правеше тук? - настоя Аарън. В очите му още се четеше желание за битка и не звучеше мило, както обикновено. Явно наистина бяха се изненадали, като видяха, че Кал не е сам - изненадани и уплашени.

- Кал щеше да ме покани на среща - каза Селия, объркана и видимо ядосана -или поне така мисля. Какво правите тук? Защо викате?

За дълъг миг всички притихнаха. Кал нямаше представа как да обясни ситуацията. „Може би трябва да съм честен", помисли си. Поне донякъде. Нямаше нужда да й казва за капитан Рибешко лице. После обаче си даде сметка, че в историята няма да има никакъв смисъл, ако не спомене капитана. И все пак трябваше да каже нещо. Тя бе негова приятелка.

- Проблемът е, че някой се опитва... - отвори уста Кал, целият пламнал от срам. Беше сигурен, че ще каже нещо глупаво и Тамара ще му се присмее, а Селия няма да разбере.

- Дойдох да те поканя на среща - каза внезапно Джаспър, прекъсвайки Кал. -Затова извиках да спрете. Понеже исках да те поканя преди него. Не ходи с него! Излез с мен!

Аарън вдигна вежди. Тамара се закашля. Кал не вярваше на ушите си.

- Че ти харесваш ли ме? - отвърна Селия и погледна Джаспър с почуда.

- О, да! - отвърна той, леко ококорен. - Определено!

Кал си спомни как Джаспър го бе попитал дали харесва Селия, защото самият той може би иска да излиза с нея. Дали наистина беше така, или се опитваше да отклони вниманието й? Или да го подразни? Последното бе по-вероятно.

Селия погледна Кал в очакване, сякаш трябваше да каже нещо. Той отвърна на погледа й с пълно недоумение.

Накрая тя въздъхна и се обърна към Джаспър:

- Много ще се радвам да изляза с теб.

- Мисля, че всички можем да се съгласим - беше пълен провал - каза Аарън, докато вървяха към стаите си.

- Не и за Джаспър - рече Тамара, която, напук на Кал, смяташе станалото за много забавно. А то не беше. Едва не прихна, когато Селия се съгласи да излезе с Джаспър. Кал не бе сигурен кой е по-объркан, той или самият Джаспър. Ала другото момче се съвзе бързо и взе да разправя на Селия колко хубаво ще си прекарат в Галерията.

И Кал се предаде. Излезе от библиотеката, а Аарън, Тамара и Пакостник тръгнаха подире му. Тамара танцуваше до Пакостник и го караше да подскача и да слага лапи на раменете й.