Холи Блек - Бронзовият ключ

- Чираци, да седнем - каза Майстор Руфъс. - Разкажете ми какво стана. После ще решим какво да правим.

Майстор Милагрос отиде до вратата на коридора.

- Ще гледам никой да не влиза или излиза - заяви тя. - Абсолютно никой.

Звучеше като параноичка, но Кал се успокои. Самият той се чувстваше параноичен.

Седна на дивана до Тамара и Аарън, а Пакостник тутакси се намести в скута му и взе да го ближе по лицето. Тамара обясни как всички са били в библиотеката да учат и после са се върнали в стаите си. Не спомена за номера на Кал в трапезарията, за което той й бе благодарен. И бездруго се чувстваше като глупак.

Кал обясни как се е прибрал в стаята си и как вратата е била заключена със заклинание. Усети, че ръцете му треперят и ги пъхна между коленете си, та да не го видят Майстор Руфъс и приятелите му.

Майстор Руфъс веднага отиде да провери какво е останало от вратата. Тъй като Аарън бе я изличил почти изцяло, нямаше много за гледане.

След няколко минути Майстор Руфъс въздъхна.

- Трябва да доведем екип магове тук. В случай че и друго е било бутано, ще ви преместим в нова стая. Постоянно. Знам, че е късно, но ще тръгнете само с дрехите на гърба ви. Останалото ще ви върнем, щом разберем, че е безопасно.

- Необходимо ли е това? - попита Тамара.

- О, да - изгледа я строго Майстор Руфъс.

- Да вървим тогава - изправи се Аарън. - Не съм се преобличал, нито пък Кал.

Тамара взе униформата си от спалнята и се върна в хола с ботуши в ръце. Кал се огледа - символите на стената, блестящите скали, огромната камина. Тези стаи бяха техни, удобни и познати. Но никак не беше сигурен дали като си легне и погледне към тавана, няма да види страховитото чудовище там. Потрепери. Не беше сигурен и дали някога изобщо ще заспи.

Стаята, в която Майстор Руфъс ги отведе, не беше много по-различна от собствената им. Кал вече знаеше, че повечето ученически стаи са еднакви - от две до пет спални, групирани около холове, където учениците можеха да учат и работят. В новото им помещение имаше четири спални. Всеки зае по една, включително Пакостник, който се просна до леглото му и заспа с вдигнати нагоре крака. Кал провери дали вълкът е добре, после отиде в хола, за да види Тамара и Аарън. Аарън бе навил ръкав, а Тамара гледаше притеснено огромното червено петно на оголената му ръка.

- Като изгорено е, но не е - рече тя. - Може да е реакция, задето си ударен с магия на Хаоса.

- Но той е Макар - възрази Кал. - Магията на Хаоса не би трябвало да го нарани. Защо не показа ръката си на Майстор Руфъс?

Не беше кой знае каква рана, но Кал на бас се хващаше, че е болезнена.

- Не ми се занимаваше - въздъхна Аарън, - ще се уплашат и съвсем ще ни ограничат. А дори не знаят какво точно става. Ще решат, че някой друг трябва да те пази двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Но няма кой да свърши тази работа по-добре от мен. Пък и ти не се оплака, че кървиш.

Той свали ръкава си.

- Смятам да се изкъпя - каза, - още се чувствам като покрит със слуз от докосването на онова същество.

Тамара уморено махна с ръка, когато Аарън пое към вратата, която водеше към душовете и ваните.

- Ти добре ли си? - попита тя Кал, когато приятелят им излезе.

- Предполагам - отвърна Кал, - но не разбирам защо тук сме повече в безопасност, отколкото другаде.

- Защото по-малко хора знаят, че сме тук - каза Тамара. Прозвуча рязко, но не беше сърдита на Кал, а просто много уморена. - Майстор Руфъс вероятно смята, че са малко хората, на които може да се довери. Това означава, че е възможно всеки да е шпионинът. Наистина всеки.

- Анастасия... - започна Кал, но влезе Майстор Руфъс. Гладко избръснатото му, тъмно лице бе безизразно, но Кал долавяше напрежението в стойката му, в изопнатите му рамене. Беше наистина много напрегнат.

- Кал - каза той, - може ли да поговоря с теб?

Кал погледна Тамара, тя сви рамене.

- Може да кажете всичко пред Тамара - отвърна момчето.

- Това не е филм, Кал - отвърна Майстор Руфъс. Никак не бе развеселен. - Или ще говориш с мен насаме, или другата седмица ще редиш пясък.

- Май е време да си лягам - изсумтя Тамара и стана. Тъмните й плитки се врътнаха, тя махна на Кал за лека нощ и изчезна в спалнята си.

Майстор Руфъс не седна. Само опря масивната си фигура отстрани на масата.

- Калъм - започна той, - знаем, че някой, който владее сложна магия, е по петите ти. Но това, което не знаем, е защо не следят Аарън?

- И аз съм Макар - отвърна Кал, малко обиден.

- Май трябваше да се изразя другояче. - Ъгълчетата на устните на Майстор Руфъс се извиха нагоре и Кал се почувства по-добре. - Не исках да кажа, че не си важна мишена. Странното е, че някой цели само теб, особено като имаме предвид, че Аарън е Макар по-отдавна. Защо не опитва да убие и двамата?