Холи Блек - Бронзовият ключ

- Ако е Селия, как е намерила гигантски елементал? - попита Кал. - Без той да я, сещате се, убие и изяде?

- Елементалите не ядат хора - отвърна Тамара, - просто изсмукват енергията им.

Кал млъкна за миг. Спомни си Дрю, който бе убит от елементал на Хаоса пред ужасения му поглед; случи се през първата му година. Спомни си как кожата му първо посиня, после посивя, а погледът му се изпразни.

- Странно е - чу той Аарън, излизайки от унеса.

- Кое? - попита Кал.

- Ами как ни гледат - прошепна Тамара. - Не си ли забелязал?

Кал не бе забелязал. Но сега, след като Тамара го спомена, си даде сметка, че наистина ги зяпат, особено Аарън. И не както обикновено с възхищение и изражение, което говори: „Виж, това е Макар!".

Не, сега беше различно. Очите им бяха присвити, гласовете - притихнали. Гледаха с подозрение, шепнеха и го сочеха с пръст. Кал усети хлад в стомаха си.

- Какво става? - запита Аарън озадачен. - Да нямам нещо на лицето?

- Наистина ли искаш да знаеш? - попита глас над тях.

Кал вдигна поглед. Беше Джаспър.

- Всички говорят за елементала, който едва не е изял Кал...

- Елементалите не ядат хора - прекъсна го Тамара, която държеше на своето.

- Хубаво - сви рамене Джаспър, - както и да е. Така или иначе, казват, че Аарън го е призовал. Чули ви да се карате и видели как Аарън призовава същества на Хаоса миналото лято.

- Това е нелепо! - зяпна Кал.

Аарън се огледа. Взря се в другите чираци и те сведоха поглед. Някои ученици в Желязната година се разхилиха. Един се разплака.

- Кой твърди това? - обърна се Аарън към Джаспър. Ушите му пламтяха, а на лицето му се четеше желание да е някъде другаде, но не и тук.

- Всички - отговори Джаспър, - просто слух. Може би защото Макарите са нестабилни и прочие. Смятат, че искаш да убиеш Калъм. Е, според някои е оправдано, понеже той изнервя всички, други пък смятат, че тримата с Тамара сте в любовен триъгълник.

- Джаспър - заговори Тамара възможно най-твърдо, - кажи им, че не е вярно.

- Кое по-точно? - попита Джаспър.

- Абсолютно нищо! - повиши рязко тон Тамара.

- Добре - Джаспър вдигна примирително ръце, - но знаете как се носят клюките. Никой няма да ми повярва.

С тези думи той се отправи към обяда си.

- Не го слушай, Аарън - рече Тамара, - той е глупак и става зъл, когато се уплаши. Вероятно е изнервен заради срещата и си го изкарва на теб.

Може би, но наистина ставаше нещо нередно. Всички ги зяпаха. Той стана и тръгна след Джаспър. Като стигна голямото гърне с кафява течност, ухаеща на канела и карамфил, го хвана за лакътя,

- Чакай, Джаспър - каза той, - не може да ни разправяш разни работи и просто да си тръгнеш. От кого започна слухът? Кой измисля подобни неща? Трябва поне да предположиш.

- Не съм аз, ако това намекваш - намръщи се момчето, - макар да се сетих, че Аарън ти е разказал две различни истории за миналото си. Доста е подозрително. Нито знаем откъде е дошъл, нито кои са истинските му роднини. Просто идва отнякъде и бум! Макар.

- Аарън е добър човек - рече Кал, - много по-добър от теб и мен например.

Джаспър въздъхна. Не се хилеше, не се подиграваше, нито гледаше по обичайния претенциозен начин.

- Нима не е подозрително? - попита той.

- Не - отвърна Кал и се върна сърдит на масата. Изгаряше от гняв. Джаспър беше кръгъл идиот. Всички тук бяха идиоти освен него, Тамара и Аарън. Седна при тях. Тамара говореше с Аарън, облегнала ръка на рамото му.

- Хубаво - каза той напрегнато, - но мисля, че трябва да си вървим.

- Какво става? - попита Кал.

- Тъкмо му казвах да не допуска това да го засегне.

Тамара се бе изчервила цялата, което означаваше, че е направо бясна.

- Нелепо е - рече Кал, - ще мине. Никой няма да вярва в такава глупост цял живот.

Но Аарън явно не беше спокоен. Зелените му очи шареха из трапезарията, сякаш очакваше да го замерят с предмети.

- Отивам си в стаята - каза той.

- Я чакай малко - намеси се Алекс Страйк, чието високо, кльощаво тяло хвърли сянка на масата им. Гривната на Златната година блесна, когато протегна ръка. В дланта му имаше три червеникави камъка.

- Тези са за теб.

- Искаш да играем на топчета?

- Камъни пътеводители - усмихна се Алекс. - Майсторите се срещат довечера и сте канени. - Той размаха пръсти. - По един камък за всеки от вас.

- Канени сме? - изуми се Аарън, когато тримата взеха камъните. Изглеждаше изнервен, но защо?

- Откъде да знам? Аз съм само вестоносец.

- Но какво трябва да правим с тия неща? - попита Кал и разгледа един камък. Съвършено кръгъл и ярък. Приличаше на червено топче за билярд.