Холи Блек - Бронзовият ключ

- Вие кое предпочитате? - намеси се Майстор Руфъс. - Или е едното, или другото. Майстор Норт не би го казал, но аз ще го направя. От вас зависи никой да не пуска елементал от подземията под Магистериума. И все пак един се е измъкнал и едва не уби наш ученик, който е и мой чирак. Независимо дали това ви харесва, или не, Таркуин, но отговорността е ваша!

- Не е възможно - настоя тя, - казвам ви, никога не бих направила нищо, с което да нараня Калъм или Аарън и не бих допуснала ученик да бъде в опасност.

Тамара изсумтя, задето не я спомена.

- Но те бяха в смъртна опасност! - отвърна Майстор Руфъс. - Помогнете ми да разбера какво е станало.

- Много добре. - Анастасия седна отново. Измъкна верижка изпод ризата си. От нея висеше голям кафез... а в него имаше бронзов ключ, чиято основа бе с формата на алхимическия символ за пещ. - Когато поех отговорността да пазя пътя към пещерите на дълбоките елементали, реших никога да не изпускам ключа от поглед.

- А другият? - попита Майстор Норт. - Нали има два. Каза, че си ги защитила. Възможно ли е някой да ги е откраднал и после върнал?

- Малко е вероятно - отвърна Анастасия. - Трябва да минете през три различни заключващи заклинания, за да влезете в сейфа ми. Самият сейф бе донесен тук с другите ми вещи. Майстор Тайсуке ми помогна да го запечатам в камъка.

- Какви заключващи заклинания? - попита Майстор Милагрос.

Анастасия се поколеба, после въздъхна.

- Предполагам, сега ще трябва да ги сменя, макар да ми се струва почти невероятно някой да е сторил това, което предполагате. Но добре. Първото защитно заклинание е парола и тя се изрича на глас. И не, няма да ви я кажа. Не съм я казвала на никого.

За миг тя се загледа в изящния си маникюр. Беше по-възрастна, отколкото изглеждаше през повечето време, по-стара от Алистър, и в момента й личеше. После вдигна очи и на лицето й се изписа предишното остро изражение.

- Второто е хитро дребно заклинание, което се отключва от паролата. В сейфа се появява дупка, но ако пъхнете ръка в нея, ще ви ухапе змийски елементал. Той би отровил смъртоносно евентуалния крадец. За да минете през него, трябва да пуснете огън в отвора.

Ъгълчетата на устните й се изкривиха в злобна усмивка.

- Страхотно - каза тихо Аарън. Кал бе съгласен.

- Накрая идва последното заклинание, създадено от мен. Вие сте първите хора, на които го казвам. Съжалявам, че ще се наложи да го сменя. След като изречете огненото заклинание, на пръв поглед нищо няма да се промени. Ще се протегнете през дупката, стига да се движите бавно. Ако направите рязко движение с ръка, алармата ще се задейства и подземията ще се затворят сами. Има обаче илюзия на змийския елементал, който излиза от отвора и вдига глава, за да ви ухапе, така че изкушението бързо да дръпнете ръка е разбираемо.

За миг всички останаха безмълвни. Кал бе сигурен, че са възхитени от защитата, а може би и от коварството й. Твърде изобретателни капани.

- Свършихме ли? - попита Анастасия и вдигна глава. - В Магистериума има нещо зло. Всички го знаем. Нали затова дойдох? Предлагам да намерим какво е, а не да се обвиняваме взаимно. Преди да стане твърде късно.

Майстор Норт се обърна към Кал, Аарън и Тамара.

- Искаме да знаете, че такова нещо не се е случвало в Магистериума и ще направим всичко, за да не се случва повече. Вие тримата сте извинени. Нататък ще продължим без вас. Бъдете спокойни, ще разберем какво е станало.

Беше ясно, че маговете ще продължат спора цяла нощ, макар да нямаха никакви следи кой е шпионинът. Кал внезапно се сети за Джерико Мадън и как смъртта му бе сметната за инцидент, експеримент, излязъл извън контрол. Дали бяха правили проверка след това? Бяха ли се сочили с пръст?

- Все още смятам за най-безопасно да ги обучим - заяви Анастасия с остра нотка в гласа. - Дори да вярвате, че съм била небрежна при спазването на задълженията си, не значи, че и вие не сте били.

- Аз ги обучавам - погледна я строго Майстор Руфъс - на каквото е необходимо.

- Ха! - рече тя и явно вече не беше ядосана, тъй като си даваше сметка, че има предимство. - Аарън и Калъм знаят, че обладават силата да изваждат жива душа от тялото й? Знаят как? Какво облекчение. Мислех, че сте толкова ужасени от способностите им, че смятате да ги държите неуки дори ако това им струва живота.

- Извиних учениците - каза Майстор Норт с неочаквана ярост. - Таркуин, пуснете ги. Ако още веднъж ми опонирате, ще ви изгоня от училището независимо от заповедите на Асамблеята.

Кал се обърна към Аарън и Тамара пред залата за срещи. Тамара вдигна вежди - явно срещата й се бе сторила много странна. Аарън поклати глава. След кратък преход съзряха позната пътека, а това беше чудесно, тъй като се оказа, че камъните работят само в едната посока и щяха отново и отново да ги водят дотам.