Холи Блек - Бронзовият ключ

- Просто я покани на среща, ако я харесваш толкова - каза бавно Тамара, премисляйки думите си. - Смятам, че ще ти прости, ако й обясниш.

- Какво да й обясни? - попита Аарън.

Джаспър се жалваше на Селия за Топчо, порчето на Гуенда. Селия бе споделила на Кал за алергията на Джаспър към Пухка, та той трябваше да е наясно, че тя знае. Но момичето се преструваше, че това е ново за нея и Джаспър се върза. Не спря да говори за глупавия пор, как не го харесва и прочие, а тя се правеше, че й е страшно интересно.

На Кал му идеше да се развика.

- О, виж - рече Селия, когато Джаспър най-после изчерпа темата за пора, -

Алекс Страйк пуска филма. Искаш ли да идем да го гледаме?

Алекс бе въздушен маг и понякога демонстрираше таланта си, като моделираше и оцветяваше въздуха срещу Галерията, създавайки илюзията, че пуска известни филми. Понякога променяше края, за да се забавлява. Кал имаше ясен спомен как еуок, дроид и призрачен Дарт Вейдър танцуват на финала на „Завръщането на джедаите". Поне във версията на Алекс.

Джаспър хвана Селия за ръката, за да й помогне да слезе от дивана.

Заедно отидоха до западната част на пещерата, където бяха наредени ниски столчета. Намериха две места точно когато светлината помръкна и първите кадри от филма тръгнаха по стената.

- Ето - прошепна Аарън, - сега ще използва мрака, за да го зашемети.

Внезапно Кал се умори от всичко това.

- Няма - каза той, - бил съм насаме с нея няколко пъти. Ако е искала да ме нарани, досега да го е направила. Трябва да се откажем. Единственият риск от срещата е Джаспър да изтощи Селия до смърт.

- Или ние да се изтощим до смърт - измърмори Тамара. - Кал е прав, Аарън. Джаспър обеща да я разпита за него, но май изобщо е забравил да го стори.

По стената се задвижиха фигури, които образуваха странни светлинни лабиринти. Кал наблюдаваше как Алекс движи ръцете си и изображенията започват да танцуват. Доколкото виждаше, филмът бе комбинация от „Играта на играчките" и „Джурасик парк", като играчките бяха преследвани на екрана от велосираптори.

- Задънена улица - рече Кал, - но имам идея какво да направим тази вечер.

Аарън го погледна изненадан.

- Какво?

- Ако някой е слязъл в затвора на елементалите да освободи Скелмис, трябва да има свидетели. Иначе няма как.

- Другите елементали - отбеляза Тамара, осъзнавайки какво има предвид той. -Те са затворени там. Ще знаят какво е станало.

- Но от Асамблеята сигурно вече са ги питали - възрази Аарън.

- Не е задължително - отвърна Кал, - повечето хора се боят от елементалите. Не ги смятат за същества, с които можеш да поговориш. И е трудно да се биеш с тях. Но с двама Макари и елементалите в клетка...

- Безумен план - каза Тамара, но кафявите й очи грейнаха.

- Да не казваш, че не искаш да го направя? - попита Кал.

- Не - отвърна Тамара, - само казвам, че планът е безумен. Как ще слезем долу?

- Анастасия на практика ни обясни по време на срещата - рече Кал. - Един ключ държи в спалнята си и един - на врата си. Просто ще идем там и ще го вземем.

- А стражите? - попита Аарън. - Стражите на вратата?

- Ще му мислим, като стигнем - отвърна Кал. - Шпионинът е успял. Сигурно има начин. Не го ли направим тази нощ, тя ще смени ключалките. Няма да имаме друга възможност.

Аарън за последен път изгледа Селия подозрително и кимна. Заедно излязоха в коридора. Когато тръгнаха към стаите на Майсторите, Кал осъзна, че има поне три пречки в плана. Първо, не бе сигурен коя е стаята на Анастасия Таркуин. Второ, не знаеше как да влезе в нея. Трето, когато влезеха, трябваше да отгатнат паролата й.

Колко трудно може да е? - запита се той. Паролата й вероятно бе нещо очевидно. Нещо, за което да се сети, като огледа вещите й.

А сигурно и стаята й е лесно забележима. Погледна Тамара и Аарън. Бяха убедени, че планът ще проработи. Може пък да бяха измислили начин. И поне щяха да правят нещо, а не просто да седят, очаквайки шпионинът да нанесе нов удар.

Кал въздъхна. Щом не можеха да разчитат на Майсторите и Асамблеята да приключат с това, всичко зависеше от тях.

Не им отне много време, за да стигнат тунелите, където живееха Майсторите. До този момент Кал не бе посещавал тази част на Магистериума. Макар да не беше забранено за ученици, оттук дръзваха да минат само асистенти като Алекс, които носеха съобщения до Майсторите. Иначе си беше покана да се забъркаш в неприятности.

На Кал му бе трудно да изглежда уверен и да върви спокойно, както Тамара го посъветва. Искаше му се да се слее със стените и да стане невидим, нищо че край тях минаха само неколцина ученици и нито един Майстор. Все още мислеха за срещата, опитвайки се да разберат какво се е объркало. Беше добра новина за Кал, макар тунелите със спалните на Майсторите да изглеждаха малко призрачни.