Холи Блек - Бронзовият ключ

Накрая Аарън заговори:

- Добре че се измъкнахме оттук преди срещата на Джаспър. Притесних се.

- Нали не мислиш наистина, че Селия е шпионинът? - попита Кал.

- Знам, че не ти се иска да е тя - отвърна Аарън и заобиколи мъха, фосфоресциращ в синьо от дъха им. - Знам, че я смяташе за своя приятелка. Трябва обаче да внимаваш. Селия се държа странно и при двете атаки. Може да е случайност. Но може и да не е.

- С какво ще помогне срещата? - попита Тамара. - Дори Селия да е шпионка, мишената й не е Джаспър.

- Джаспър ми обеща, че ще каже това-онова за Кал. Ако налапа въдичката, ще знаем.

Тамара завъртя очи. Реши, че Кал няма да забележи на слабата светлина на мъха, но той забеляза.

Пристигнаха задъхани в Галерията, която бе осветена през нощта от туфи мъх, които сияеха в синьо и зелено. Учениците се плискаха в дълбоките басейни в тюркоазеносиньо. Кал си спомни кога бе идвал тук за пръв път.

Селия бе го поканила по време на Желязната година и това бе едно от нещата в Магистериума, които наистина бе харесал. Дъхът му секна и осъзна, че вижда място, което нормален човек никога не би видял.

Огледа се, всичко му бе познато.

Разпозна някои хора - Алекс, който стоеше в един ъгъл със сестрата на Тамара и друго момиче от Златната година. Гуенда и Раф, които подскачаха в басейна и се пръскаха. Кай се бе настанил над стъклените тръби, сипещи разпенени сладки, бъркаше в тях с една ръка, а в другата държеше книга.

- Ей, виж! - извика някой. За миг на Кал му се стори, че е видял кльощава фигура с кафява коса и износена риза, която му маха. Някой с искрящи очи на твърде бледо лице.

Дрю.

Кал примигна и видението се превърна в Раф, който скочи във водата. Навсякъде полетяха пръски, всички заръкопляскаха. Аарън се облегна и прошепна на Кал и Тамара:

- Ето ги.

Той посочи Джаспър и Селия. Седяха на голям надут лилав диван. Селия изглеждаше чудесно с розовата си рокля и коса, вързана на опашка. Джаспър си изглеждаше като Джаспър.

Между тях се рееше каменна купа. Селия потопи пръсти в нея и когато ги извади, те блестяха. Тя духна в тях и нагоре се издигнаха пъстри мехурчета. После тя се разсмя.

- Уф! - изпъшка Кал. - Селия зяпа Джаспър с големи кръгли очи. Това е шантаво. Та тя дори не го харесва. Или поне не е споменавала досега.

- Оплита го в интригите си - заяви Аарън.

- И двамата сте кръгли идиоти - въздъхна Тамара. Сякаш се бе предала. - Елате насам.

Те минаха покрай големия бар със соленки и сладки, без да се отлепят от стената. Беше тъмно. Кал следеше блясъка от златните шноли на Тамара. Когато излязоха от другата страна, се озоваха зад лилавия диван, много по-близо до Селия и Джаспър. Беше негов ред да бърка в купата. Той погледна Селия многозначително, после духна пръстите си. Мехурчета във формата на сърце се издигнаха във въздуха.

- Ще повърна - каза Кал.

Тамара запуши устата си с ръка, за да не прихне.

- Това е среща - рече тя, когато успя да си поеме дъх. - На срещите хората се забавляват.

- Или се преструват - присви очи Аарън, докато наблюдаваше Селия. Май наистина я смяташе за виновна.

- Какво му е забавното да се зяпат - попита гневно Кал.

- Добре - отвърна Тамара и погледна лукаво момчетата. - Ако вие, гении, бяхте на среща, какво щяхте да правите?

Кал видя как бузите на Селия порозовяват, когато Джаспър се наведе да й прошепне нещо. Беше му странно да гледа. Най-невероятното беше, че Джаспър може да се държи мило с когото и да е. Обикновено, дори да не се правеше на отворко, обичаше да наскърбява. Със Селия обаче като че се държеше като приятен човек.

А тя явно си го харесваше.

Това беше толкова нечестно. Джаспър я бе поканил да излязат само за да прикрие какво са правили в библиотеката. Селия винаги бе смятала, замисли се Кал, че той преиграва, когато казва какъв негодник е Джаспър. Може и да го харесваше! А може и да се преструваше, че го харесва, само и само да докопа Джаспър.

- Ами не знам - рече Аарън, - каквото поиска момичето.

Кал бе забравил на какъв въпрос отговаря Аарън. За миг му се дощя Селия действително да е шпионка. Така му се падаше на Джаспър.

Тамара го сръга в рамото.

- Леле. Май наистина я харесваш.

- К-какво? Н-не! - заекна той. - Просто бях се замислил! За това, че Джаспър е пълен нещастник.

Аарън кимна мъдро. Джаспър и Селия потапяха заедно пръсти и духаха във въздуха илюзии на пеперудки и птички. И двамата се разсмяха точно преди една от птичките на Джаспър да изяде пеперудка на Селия.

„Нещо по-нормално", ухили се Кал. Запита се какво ли би станало, ако създаде илюзия на котка, която преследва птичките.