Холи Блек - Бронзовият ключ

- Майсторите се срещат на различни места за по-голяма сигурност - обясни Алекс. - Ако нямаш камъче, не можеш да намериш стаята. Срещата започва в шест. Просто оставете камъка да ви отведе където трябва.

В шест часа тримата седяха в новия си хол с Пакостник, втренчени в ръцете си. Бяха със сините си униформи. Аарън бе лъснал обувките си, а Тамара бе прихванала косата си със златни шноли. За Кал официално облекло означаваше да измие лицето си.

- Леле! - възкликна Тамара, когато пътеводният й камък светна като коледна играчка. После засия камъкът на Аарън и накрая - този на Кал. И тримата станаха.

- Пакостник, стой тук - нареди Кал на вълка. След срещата с Асамблеята не искаше да им напомня за съществуването му.

Като излязоха в коридора, Тамара използва камъка си, за да намери пътя. Щом завиеше в грешна посока, блясъкът му намаляваше.

- Майстор Руфъс трябваше да ни даде от тези камъни вместо изчезващата карта, когато се спуснахме в тунелите - рече Кал.

- Но урокът щеше да се обезсмисли - Аарън сви пръсти около камъка, та да не се взира в мрака. - Нали се сещаш, трябваше да намерим пътя сами.

- Не бъди надменен - отбеляза Тамара и рязко зави. Светлината и на трите камъка помръкна.

- Май сбърка завоя - рече Кал и посочи назад към голямата стая с подземен водопад - камъните подсказваха, че трябва да отидат натам.

- Хайде - натърти Тамара и продължи напред. Аарън и Кал нямаше какво да сторят и я последваха.

Тя се наведе и мина през малък вход, който ги отведе в пространство с високи тавани и ята писукащи прилепи, сгушени един до друг. Наоколо вонеше от тях и Кал стисна носа си с два пръста.

- Какво правиш, Тамара? - попита Аарън тихо.

Момичето се приведе и се шмугна през тесния проход. Кал и Аарън се спогледаха притеснени. Беше опасно да изследват пещерите без карта или наръчник. Имаше дълбоки пропасти и кипящи кални езера, да не говорим за елементали. Докато следваше Тамара в тунела, Кал се надяваше тя да знае накъде отиват.

Пълзейки през естествено образувания тунел, Кал усети, че камъкът под дланите му е груб. Скоро проходът се стесни и той се запита дали ще успее да мине. Сърцето му бясно затуптя, когато единствената им светлина стана съвсем мъждива.

След няколко напрегнати минути местността се разшири и те се озоваха в непознато, но далеч по-безопасно помещение. Камъните им грейнаха.

- Сега ще ни кажеш ли защо беше всичко това? - настоя Кал.

Тамара сложи ръце на кръста си.

- Нямаме и най-малка представа кой те преследва. Може да е някой от майсторите или някой, който знае къде е срещата. Не бива да вървим по прекия път. Може да е капан. А и с камъните няма как да се изгубим.

- Много умно - рече Кал и се опита да се отърси от ледения ужас в стомаха си. Щеше му се да вярва, че които и да са враговете му, не са Майстори от училището, а досаден слуга на Майстор Джоузеф или маг мизерник, дето мрази Макарите. Или ученик, който му е сърдит. Знаеше, че умее да дразни хората, особено ако си го постави за цел.

Кал все още се чудеше, когато стигнаха залата, избрана от Майсторите за срещата. Заседанието бе започнало. Неколцина Майстори в черно седяха в полукръг от гладко полиран мрамор. Дълга, ниска мраморна пейка опасваше полукръга, та да могат да гледат към центъра на помещението. Сталактитите, виснали от тавана, завършваха с кръгли, прозрачни кристали, излъчващи жълтеникава светлина.

- Тамара, Аарън, Кал - каза напевно Майстор Руфъс, когато влязоха в залата, -моля седнете.

Посочи три купчини полирани камъчета пред масата на Майсторите. Кал зяпна. На тях ли да седнат? Ами ако камъните се пръснат и ги оставят в неловко положение?

Тамара обаче мина уверено покрай двамата и седна на една от купчините.

Потъна леко надолу и кръстоса ръце, но камъните не се разпръснаха. Аарън я последва, а после и Кал, който се тръсна на камъните. Те засъскаха и затракаха, размествайки се от тежестта му, а усещането бе все едно седи на стол от крем карамел, но не така лепкав. Полека камъните са наместваха около него, докато се настани удобно, доколкото позволяваше кракът му.

- Страхотно! - възкликна Кал. - Трябва да си вземем такива за хола.

- Кал - каза мрачно Руфъс. Момчето имаше чувството, че Майсторът все още смята, че не му е казал всичко. - Моля, спести си коментарите за мебелите, това е официална среща.

„Сериозно? Мислех, че е купон!", искаше да му отвърне момчето, но се въздържа. Нямаше как атмосферата да е по-малко купонджийска. Майсторите Норт и Милагрос стояха от двете страни на Руфъс, Анастасия Таркуин, вдигнала сребристата си коса нагоре, бе в края на масата и не изпускаше Кал от поглед.