Холи Блек - Бронзовият ключ

- А може би опитва - предположи Кал. - Искам да кажа, Аарън бе близо до мен и при двата опита. Може би елементалът щеше да подгони и него, след като приключи с мен.

- И може би е бил нужен спусък на полилея, преди да падне, и асасинът е чакал и Аарън да се появи?

- Ами да - рече Кал, облекчен, задето Майстор Руфъс сам се сети за това. Не му хареса думата асасин. Тя изсъска като змия в главата му. Асасин бе много по-лошо от шпионин.

- Може - намръщи се Майстор Руфъс. - Мисля обаче, че откакто дойде в

Магистериума, пазиш тайни. Тези на баща си, а сега и някоя своя. Ако знаеш кой е по петите ти или поне защо, кажи ми, за да мога да те защитя.

Кал се постара да не зяпа Майстор Руфъс. „Той не знае за капитан Рибешко лице - спомни си. - Само те пита нещо." Пот изби по дланите и под мишниците му. Опита да си придаде безразличен вид, но не бе сигурен, че е успял.

- Нямам нищо за казване - излъга, доколкото можа, - нямам представа защо някой би искал да убие само мен, а не и Аарън.

- Който го е искал, е знаел как да влезе в стаята ти - отвърна Майстор Руфъс. -Никой, освен вие тримата и аз, не може да го направи. Но те е причакал само един елементал, който е бил на твоя таван.

Кал потрепери, но не отговори. Какво можеше да каже?

- Щеше ми се да ми вярваш повече - рече Майстор Руфъс разочарован. - Дано разбираш колко сериозно е всичко това.

Кал се замисли за странното изгаряне на Аарън. Спомни си елементала и ужасните му очи, които го гледаха в мрака, ноктите, които се забиваха в кожата му. Помисли си за предишната година и за проваленото търсене на Алкахеста, което бе премълчал. Ако беше по-добър човек, щеше да признае всичко на Майстор Руфъс, тук и сега. Но ако беше по-добър човек, на първо място нямаше да има проблем.

- Нищо не знам и не пазя никакви тайни - каза Кал на Майстор Руфъс. - Аз съм това, което виждате.

Следващите дни минаха без значими събития. Кал не хареса новите стаи, които им предоставиха. Възприемаше ги по-скоро като хотелски, напълно чужди. Маговете им донесоха книги, тетрадки и нови дрехи. Всеки път, когато Кал минеше покрай вратата на предишната си стая, виждаше, че е преградена с желязна решетка. Опита да я отвори с гривната си, но не успя. Хич не му допадаше, че ножът е заключен вътре, а нямаше куража да помоли маговете да му го върнат. За щастие, бе взел гривната на Константин Мадън. Носеше я под своята, скрита в ръкава на униформата или пижамата. Знаеше, че трябва да я свали и даже да се отърве от нея, но разбра, че му е трудно дори да си го помисли.

Неприязънта му към стаята особено се усили, когато Тамара намери скрита под леглото снимка. Беше на Дрю, на не повече от десет години. Хилеше се срещу човека, който бе го заснел, и бе прегърнал Майстор Джоузеф. Не приличаше на някого, който би измъчвал Аарън за забавление. А Майстор Джоузеф бе сякаш от някогашните бащи професори, дето насърчават децата си да четат книги на френски. Нямаше вид на психопат, обучил още по-голям психопат. Нито на човек, който иска да завладее света.

Кал не можеше да откъсне очи от снимката. От едната страна беше скъсана, но ясно се виждаше ръка и част от синя риза, което подсказваше, че с тях е бил и друг. По ризата имаше черни ивици. За един ужасен миг Кал си помисли, че гледа ръката на Врага на Смъртта, но си спомни, че Константин Мадън е загинал горе-долу по времето, когато Дрю се е родил.

Ала не само новите стаи, загубата на Мири и снимката безпокояха Кал. Не харесваше как го гледа Майстор Руфъс напоследък. Не му допадаше, че Тамара непрекъснато се озърта, а Аарън е все навъсен. Още по-малко му се нравеше, че приятелите му не го изпускат от поглед.

- Осем очи вършат повече работа от едно - заяви Аарън, когато Кал му каза, че иска да изведе Пакостник сам.

- Но аз имам две - напомни му Кал.

- Е, да - съгласи се Аарън, - това е само поговорка.

- Надяваш се да срещнеш случайно Селия, нали? - попита Тамара и Аарън отново го погледна строго.

Срещата на Джаспър със Селия бе този петък, та Аарън реши, че това е идеалната възможност да разберат дали тя е шпионинът. Тамара бе успяла да изкопчи подробности за срещата от самата Селия. Щеше да се проведе в Галерията, в осем часа след вечеря, когато двамата щяха да гледат филм.

- Звучи невинно - сви рамене Тамара, докато бодяха макароните от лишеи за обяд.

- Разбира се - рече Аарън, - няма да разкрие злите си интриги толкова скоро.

Той погледна Селия, ухилена щастливо до Раф и Гуенда. Джаспър седеше с Кай с такова излъчване, сякаш е насред анимационен филм.