Холи Блек - Бронзовият ключ

Кал преглътна и протегна ръка. Пръстите му закачиха дръжката на Мири.

Пакостник се разлая.

Елементалът се стрелна напред. От гърдите на Кал се изтръгна писък. Взе ножа, стана и го размаха слепешката напред. Тежестта на създанието го събори на леглото. Зейналата паст защрака пред лицето му, а ножът се заклещи под челюстта на създанието. Кал се опита да го избута с ножа - острието прониза още по-дълбоко въздушната плът на елементала, но той допълзя по-близо.

Кал усети как гнусните зъби докосват плътта му. Острите им върхове разкъсаха дрехите му и одраскаха кожата му. Усети топла кръв по тялото си и се завъртя на леглото. Нищо не го болеше, но имаше чувството, че и това ще стане.

Ако оцелееше.

Елементалът се уви около него, бърз като вихър, точно когато Кал се хвърли към вратата. Чу Пакостник да лае отчаяно отвъд, а Аарън го попита, сънен и объркан:

- Какво става? Какво не е наред, момче?

Кал дръпна вратата. Тя не се отвори.

- Аарън! - изкрещя, открил гласа си. - Аарън, тук има елементал! Отвори вратата!

- Кал? - викна Аарън паникьосан. Дръжката се завъртя, вратата се разтърси, но дори не се открехна.

- Покрита е със заключващи заклинания! - каза Аарън - Кал, дръпни се! Назад!

Нямаше нужда да му казват два пъти. Мигом се махна от вратата, спусна се към гардероба и го отвори. Ала елементалът се нахвърли. Удари вратата на гардероба и се разхвърчаха трески. Кал едва успя да отскочи и да се скрие под леглото, но чудовището отново нападна. Момчето мина от другия край на леглото. Чудовището бе намотана маса над него.

Кал вдигна Мири, когато откъм вратата се чу лека експлозия. Елементалът се извърна натам. Устата му зейна в потрес. Мрак обгръщаше вратата - но не обикновен.

Хаос.

Кал усети как нещо го тегли под ребрата и осъзна какво става. Аарън използваше силите на Хаоса и се опираше на него като противотежест. Замръзна на място, когато вратата взе да потъва сама в себе си и изчезна, всмукана от бездната. Аарън влетя в стаята с ококорени очи.

- Макар! - извика той, вдигнал ръка, около която пламтеше черна светлина. -Използвай магията си, идиот такъв!

Елементалът се мяташе напред-назад, видимо объркан от внезапната поява на Аарън. Кал се изправи на крака и се протегна към Хаоса. Усети как дивата, кипяща празнота на бездната се отваря. Мрак се спусна в стаята.

Въздушният елементал нададе писък и се втурна през отвора към хола.

Профуча край Аарън, разцепи рамото му и връхлетя в стаята на Тамара.

Тамара се наведе и ловко се търкулна под него. Пакостник се втурна към нея и защрака зъби срещу чудовището. Елементалът се завъртя във въздуха. Гнусните му крачка трепереха, а гадните му челюсти се отвориха толкова широко, че можеха да погълнат и тримата.

Аарън отпрати силата си към тази на Кал. Хаосът набъбна, мазни пипала плъзнаха по стаите. От отвора в бездната изникна пушещо, подобно на лъскава котка чудовище с безброй очи. Беше елементал на Хаоса.

Кал изхлипа. Да използват Хаоса, беше едно, да призоват елементал - съвсем друго.

Усетил новата заплаха, въздушният елементал се завъртя и тихо изръмжа. После се спусна към елементала на Хаоса точно когато и той го връхлетя. Срещнаха се във въздуха. Елементалът на Хаоса захапа корема на въздушния елементал, нави се около него и го стисна.

Вратата към стаята се отвори и влезе Майстор Руфъс. Следваше го Майстор Милагрос.

- Кал! - извика Руфъс, но съзря елементалите, които се бореха във въздуха. За миг бе почти впечатлен, после махна ръка и духна.

Дъхът му се превърна в шокова вълна, която понесе чудовищата. Стаята се разтресе. Въздушният елементал се тръсна и се разпадна на малки вихри, които се въртяха като миниатюрни торнада. Елементалът на Хаоса се разпльока на стената като разлято мастило и така и не се събра.

- Леле! - викна Аарън.

Кал се бе сринал на пода. Сърцето му бясно туптеше. Когато се изправи на крака, Тамара, със скъсана на коляното синя пижама, се втурна към него и го хвана за ръка. Едва се сдържа да не се облегне на нея така, както му се искаше.

Погледна гърдите си, съдраната риза и струйките кръв. Раните не бяха дълбоки, но го боляха, сякаш бе ужилен.

Аарън галеше Пакостник по главата и гледаше замислен елементала на Хаоса.

- Чухме виковете - каза Майстор Милагрос, - не знаехме колко зле сте ранени.

- Добре съм - рече Кал.

Майстор Руфъс въздъхна. Беше потресен. Всички бяха, но бе смущаващо да видиш Руфъс неспокоен. Кал се почувства глупаво. Беше ги предупредил да не разследват сами, а те го направиха. После на Джаспър му хрумна идиотският план. Никой не си даде сметка, че посочвайки мястото, където Кал ще бъде, става ясно къде няма да е - в стаята си. Който искаше да проникне в нея, знаеше кога да го стори.