Холи Блек - Бронзовият ключ

- За какво е цялата работа? - попита Аарън, оглеждайки залата. - Да не сме в беда?

- Не - отвърна Майстор Милагрос в мига, в който Майстор Норт изсумтя:

- Може би.

- Опитваме се да разберем как се е случила атаката - добави Майстор Милагрос и погледна крадешком Анастасия. - Бяхме обезопасили добре мястото. Вече ни разказа, но ако може да го направиш още веднъж - официално.

Кал опита да се съсредоточи върху детайли, които може да се окажат важни, вместо да мисли за изживения ужас и безпомощност. Тамара и Аарън се намесиха, за да обяснят своята роля. Кал подчерта колко полезен е бил Пакостник, тъй като още се безпокоеше, че според Асамблеята обсебените от Хаоса животни трябва да се изтребят.

- Някой явно е бил доста решителен. Ако имате представа защо, сега е моментът да ни кажете.

Майстор Руфъс изгледа строго Кал иззад масата, сякаш да го подкани да си признае. След като поднесе на Асамблеята главата на Врага на Смъртта, Кал реши, че тайната му е в безопасност, но сега усещаше, че разкриването й е по-близо отвсякога. Да можеше да им каже. Да можеха да повярват, че е различен от Константин.

Кал отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Отговори Тамара.

- Не знаем защо някой би искал да нарани Кал - рече тя, - той няма врагове.

- Силно казано - измърмори той и Тамара го срита. Силно.

- Сред учениците се носи слух - каза Майстор Милагрос, - който не искаме да коментираме, но трябва да чуем и от вас. Аарън, имаш ли нещо общо с атаката на елементала?

- Разбира се, че не! - извика Кал. Този път Тамара не го ритна.

- Трябва да го чуем и от Аарън - каза внимателно Майстор Милагрос.

- Не - Аарън погледна ръцете си, - не съм го направил, не бих го направил. Не бих могъл да нараня Кал. Не искам да нараня който и да е.

- Вярваме ти, Аарън. Калъм е Макар - рече Майстор Рокмапъл, нисък маг с яркочервена, рунтава брада. Кал не бе го харесал по време на Железния изпит, но сега се радваше, че вярва на Аарън. - Враговете на Магистериума и това, което той символизира, биха нападнали Макар по много причини. Преди всичко се тревожим как злонамерен елементал е намерил пътя към стаята на ученик и по-важно, какво да сторим, та това никога да не се повтори.

Кал хвърли поглед на Аарън, който все така изучаваше пръстите си и дърпаше кожичките около ноктите си. За първи път забеляза колко са изгризани.

- Не беше кой да е елементал - добави Майстор Руфъс, - а един от великите. От нашите клетки. Скелмис.

Кал си спомни за Аутомотонес, който преди година бе разбил къщата на приятел на баща му в неистовото си желание да унищожи Кал. Аутомотонес също бе велик елементал. Смущаваше го мисълта, че някой се опитва да го убие вече година и за целта изпраща най-могъщите чудовища в Магистериума. Питаше се дали все пак не е от Майсторите. Огледа масата и потрепери.

- А сега ще ви зададем някои специфични въпроси - каза Майстор Норт - и може да отнеме малко време. Започваме официална проверка срещу Анастасия Таркуин дали е пренебрегнала задълженията си като пазител на елементалите. Майстор Рокмапъл ще документира резултатите и ще ги прати на Асамблеята.

- Вече ви обясних - заяви Анастасия. Носеше обичайния си бял костюм, сивата й коса бе прикрепена с фиби от слонова кост. Платинени пръстени блестяха на ръката й. Дори гривната й бе от светлосива кожа. Само кръвясалите й от безсъние и тревога очи придаваха цвят на лицето й. - Елементалът Скелмис сигурно е бил пуснат, преди да направя защитните заклинания. Има само два омагьосани камъка, които отварят пътя към подземните леговища на елементалите. Един виси на врата ми. Друг е закован с магия в стаята ми, заключен с три различни ключалки. Внимателно следя кой влиза и излиза. Виждали сте дневниците. Говорили сте със стражите. Да ме обвините само за да ви послужи за извинение да изхвърлите представителя на Асамблеята от училището, никак няма да ви помогне.

- Значи няма как някой да е влязъл, щом не сте забелязали? На това ли да вярваме? - попита Майстор Норт.

Анастасия стана и удари по масата. Кал подскочи.

- Ако искате да ме обвините в нещо, давайте. Да не смятате, че съм в съюз със силите на Врага? Мислите ли, че нарочно бих наранила това момче и приятелите му?

- Не, разбира се - отвърна Майстор Норт видимо стреснат, - не ви обвинявам в нищо умишлено. Само казвам, че може да се хвалите със защитните си заклинания колкото искате, но те не са свършили работа.

- Значи просто ме смятате за некомпетентна - рече тя с леден тон.