Холи Блек - Бронзовият ключ

Тамара поклати глава.

- Много е лесно.

- Тогава обратното - намръщи се Аарън, - черен. Оникс? Или пък някой ярък цвят. Розов неон!

Нищо не се случи.

- Какво знаем за нея? - попита Кал. - Тя е от Асамблеята, нали? И е омъжена за бащата на Алекс, чието име е Страйк. Явно не го е взела.

- Огъстъс Страйк - каза Тамара. - Почина преди няколко години, но беше много стар. По онова време често го е замествала, поне така твърдят родителите ми.

- Каза, че преди това е имала друг съпруг. И деца - добави Кал. - Може да са се развели. В противен случай излиза, че двама души са се оженили за нея и са починали. Да не е от ония госпожи, дето убиват мъжете си за пари.

- Черна вдовица? - изсумтя Тамара. - Ако беше убила Огъстъс Страйк, хората щяха да забележат. Той е бил много важен маг. Спечелила си е мястото в Асамблеята заради него. Преди сватбата е била никому неизвестен маг от Европа.

- Може просто да няма късмет - реши Кал. Не беше си дал сметка, че бащата на Алекс е мъртъв. Питаше се дали родителите на Тамара са пречили на Кимия да го вижда, понеже няма връзки. Тази година Алекс и Кимия май отново бяха близки, но той не бе сигурен какво означава това.

- Александър - каза високо. - Александър Страйк.

Но и това не беше паролата.

- Знаем ли откъде са? - попита Аарън. - Европа е голям континент.

- Франция! - извика Кал. Нищо не се случи.

- Недей да викаш „Франция" - скара му се Тамара, - има много други страни.

- Да видим с какво разполагаме - рече Кал и вдигна ръце. - Какви думи се използват за пароли? Рождени дни. Рождените дни на домашните любимци?

Тамара намери тетрадка със светлосива подвързия, пъхната под купчина книги. В нея имаше бележки за смените на стражите, имената на елементалите и недовършена бележка към Асамблеята, в която пишеше как мерките за сигурност в Магистериума и Колегиума може да се затегнат, докато двамата Макари са още чираци.

Тя търпеливо изчете всичко, което би могло да е парола, но сейфът не мръдна.

Аарън откри малка купчина снимки с мрачни люде, две бебенца и много млада жена с тъмна коса и торбеста рокля, която седеше отстрани. Снимките бяха зърнести, нищо не бе познато. На фона се разгръщаше селски пейзаж с нацъфтели поля. Дали едното дете беше Алекс? Кал не бе сигурен. Всички бебета му се струваха еднакви.

На гърба на снимките нямаше надпис. Нищо, което да им помогне да отгатнат паролата.

Накрая Кал погледна под леглото. Вече се чувстваше малко отчаян. Бяха близо до откриването на ключа и разговора с елементалите, но все повече се убеждаваше, че да се досетиш паролата на някого, когото почти не познаваш, е невъзможно.

Отдолу се мъдреха бели обувки с ниски токчета и един кремав чехъл. Зад тях имаше дървена кутия - единственото нещо в стаята, което не беше бяло. Кал се чудеше дали изобщо е нейна. Може да бе останала от предишния човек, използвал стаята.

Избута я от другата страна и заобиколи, за да я разгледа. Износено дърво, ръждиви панти - определено не беше в стила й.

- Какво намери? - попита Аарън и отиде при Кал. Тамара седна до тях.

Кал вдигна капака...

И там, втренчено в него, го посрещна лицето на Константин Мадън.

Сякаш го фраснаха с юмрук в стомаха.

Нямаше никакво съмнение - това бе снимката на Константин. Познаваше лицето му като своето - по всякакви причини.

Не се виждаше цялото. Половината беше младо и красиво. Другата половина бе покрита със сребърна маска. Не като тази, която бе носил Майстор Джоузеф, когато всички смятаха, че той е Врагът. Беше по-малка и прикриваше ужасните изгаряния на Константин при бягството му от Магистериума. И толкова.

Константин бе сред други магове. Носеха еднакви масленозелени униформи. Кал разпозна само един. Майстор Джоузеф. Бе по-млад и косата му бе кафява, а не сива.

Пронизващите сиви очи на Константин гледаха втренчено Кал. Сякаш му се усмихваше след толкова години. Сякаш се усмихваше на себе си.

- Това е Врагът на Смъртта - прошепна Аарън, привел се над Кал.

- И Майстор Джоузеф, и неколцина от последователите на Константин - рече напрегнато Тамара. - Разпознавам някои. Почвам да мисля...

- Че Анастасия Таркуин е била една от тях? - попита Кал.

- Тук става нещо нередно. Гривната на Врага отвори вратата, има негови снимки.

- Може да ги пази заради някой от другите хора - предположи Тамара.

Кал стана, краката му като че не бяха стабилни. Погледна сейфа, стиснал длани в юмруци.

- Константин - каза той.

Нищо не се случи. Тамара и Аарън стояха, приведени над отворената кутия на Анастасия. Гледаха го втренчено. И двамата с еднакво изражение. Кал го определяше като: „Обмислям факта, че Кал е зъл". През повечето време забравяха, че душата му е тази на Константин Мадън.