Холи Блек - Бронзовият ключ

Звярът отвори едното си око - огромно и черно, с лилава зеница във формата на звезда.

- Деца - прошепна той, - обичам децата.

Не каза „за закуска", но се подразбираше.

- Наричат ме Шалкон. Ще ми заповядате ли нещо?

Нетърпението, с което въпросът бе зададен, изнерви Кал до краен предел. Щеше му се всичко да му каже, и още по-добре - да намери и погълне шпионина. Но не знаеше каква ще е цената. През времето в Магистериума бе научил, че на магическите същества може да се вярва по-малко, отколкото дори на маговете.

- Аз съм Аарън - представи се Аарън. Умееше да бъде учтив с носещ се над тях змей, - това са Тамара и Кал.

- Аарън - процеди Тамара през зъби.

- Дошли сме да те разпитаме - продължи Аарън.

- Да разпитате Шалкон? - повтори змеят. Кал се чудеше дали е умен. Определено бе много голям. Всъщност имаше чувството, че през последните мигове е станал още по-голям.

- Някой е нахлул тук преди време и е освободил един от вашите - каза Аарън. -Знаеш ли кой е бил?

- Освободил - повтори Шалкон замечтано. - Ще бъде хубаво да ме освободят.

Набъбна още малко. Тримата се спогледаха нервно. Шалкон видимо се издуваше. Аарън, застанал пред него с факла в ръка, изглеждаше съвсем мъничък.

- Ако освободите Шалкон, ще ви каже всичко, дето знае.

Аарън вдигна вежда. Тамара поклати глава.

- Няма начин - отсече тя.

Чу се шумно тупване. Внезапно Шалкон полетя към тях, а очите му пламнаха от гняв. Аарън отскочи, но чудовището се блъскаше в невидима бариера, сякаш стъклена витрина.

- Този няма да ни каже нищо - отстъпи настрани Кал, - да намерим друг елементал. Някой, готов да съдейства повече.

Шалкон изръмжа, когато се отдалечиха от клетката му. Беше клетка, нали така, макар да нямаше врати или решетки. Стана му мъчно за крилатото същество, създадено да лети, а не да стои, затворено тук.

Разбира се, ако Шалкон наистина полетеше, вероятно щеше да грабне Кал и да го схруска като ястреб - вкусна полска мишка.

Слязоха надолу и се озоваха в по-широко пространство - масивен тунел, опасан с ниши. Във всяка бе затворен елементал. Създанията пищяха и махаха с криле.

- Въздушни елементали - отбеляза Тамара. - Другите прагове вероятно водят към другите елементали.

- Тук - каза Аарън и посочи празната килия, - тук е бил Скелмис. Името му е изписано на плочата. Елементалите в този тунел трябва да са видели нещо.

Кал отиде до една от клетките и видя създание с три големи кафяви очи, дълги мигли и тяло, приличащо повече на миазма, отколкото на реална материя. Дори не бе сигурен има ли уста. Не виждаше.

- Видя ли кой пусна Скелмис? - попита той. Създанието се втренчи в него, размахвайки плавно криле. Кал въздъхна.

Тамара се отправи към клетка в огромно пространство, в което три подобни на змиорки елементала се носеха във въздуха. Същите, които бяха извели в търбусите си Кал, Тамара, Аарън и Джаспър от гробницата на Врага, но сега бяха много по-малки. Вероятно всички елементали можеха да променят големината си като Шалкон.

Споменът за летенето с елементалите накара Кал да се сети къде е в момента Джаспър. На среща. Със Селия. Която почти не искаше да го убие, но може би вече нямаше да му е приятелка.

- Въздушните елементали тъпи ли са? - попита той. В гласа му прозвуча раздразнението от Джаспър. Имаха съвсем малко време, преди Майсторите да разберат кой е отпратил стражата и да слязат долу, слагайки край на цялата операция. Ако не намереха нещо дотогава, справянето с препятствията щеше да е напразно.

- Грубо - каза Аарън.

- Грубо, но вярно. - Тамара гледаше плавните движения на змиеподобните същества. - Да опитаме със земните елементали. Те са по-дружелюбни.

Върнаха се по пътеката и минаха покрай Шалкон, който ги изгледа гладно и зловещо. Кал усети болка в крака си, сякаш го пронизваха с нож. Бяха вървели дълго и от изкачването мускулите му пламнаха. Докато се отправяха към главния тунел, вече му се щеше да се предаде въпреки страхотния си план. Тамара проучваше камъка, опитвайки да отгатне знаците, та да разбере кой път води към земните елементали. Аарън се бе намръщил, сякаш се мъчеше да разгадае абсолютно всичко.

- Чувам, че сте тук, чираци - каза някой от далечния праг, глас, който звучеше смразяващо познат. - Елате и ме намерете.

Кал замръзна. Дали това беше шпионинът? Нима бяха попаднали на онзи, който искаше да го убие?

Аарън се обърна. Прагът бе празен, а мястото отвъд него блестеше в тъмночервено, напомнящо засъхнала кръв. Тунелът сякаш се изпълни със страховити сенки.