Холи Блек - Бронзовият ключ

- Може и да не си го приел - отвърна Кал.

- Онзи полилей едва не смачка и мен! - извика Аарън.

- Освободи ме - рече Раван на Тамара, опряла лице в решетките, - освободи и двама ни. Ще ти помогнем. Познаваш ме. Да, вече не съм човек, но още съм твоя сестра. Липсваш ми. Нека ти покажа какво мога.

- Искаш да ни помогнеш? - попита Аарън. - Кажи на Маркъс да признае, че не съм шпионин!

- Я се успокойте! - сопна се Тамара и извърна очи от Погълнатия Майстор. Погледна сестра си. - Не знаем какво от всичко това е вярно. Маркъс може и да си измисля. И просто иска свобода - като всеки друг елементал.

- Само това ли смяташ, че искам? - Раван сложи ръка на кръста си. - За много умна се мислиш, Тамара, ала си същата като баща ми. Вярваш, че щом нарушаваш правилата и се измъкваш, може да съдиш всички, дето не са имали твоя късмет.

С тези думи тя позволи на огъня да я погълне и се превърна в горяща колона, която изчезна в пламъците.

- Не, чакай! - викна Тамара и изтича до клетката на сестра си. Сграбчи златните решетки и за един отчаян миг остана така. Когато се пусна, Кал разбра по порозовелите й длани, че се е изгорила.

- Не исках да кажа това! Върни се!

Огънят се завихри, но не се събра в човешко тяло. Ако Раван бе още там, нямаше как да я видят сред останалите пламъци.

- Знам, че няма да ме освободите, малки чираци, макар да мога да ви науча на много неща. Все пак обучих Руфъс добре, нали?

В погледа на Маркъс се четеше странен глад и бе трудно да гледаш лицето му.

- Но не достатъчно. Той не вижда това, което е под носа му.

Не сваляше очи от Кал, който потръпна. Не бе в състояние да погледне Тамара и Аарън. Беше се взрял в Маркъс.

- От дълго време си в Магистериума - каза той.

- Не е лъжа - отвърна Маркъс.

- Познаваш ли Константин? Врага?

- Чий Враг? - попита презрително Маркъс. - Не и мой. Но да, познавах Константин Мадън. Предупредих го, както предупредих и теб. Той не ми обърна внимание, както и ти.

Той се ухили на Кал.

- Странно е да видиш една душа два пъти.

- Но той не е бил като мен, нали? - попита Кал. - Ние сме съвсем различни, не е ли така?

Маркъс само се усмихна хищно и потъна в огъня.

Почти стигнаха тунела, когато Майсторите нахлуха в стаята на стража с ръце, блеснали от магията. Бяха изцъклили очи и готови за битка. Като видяха Тамара, Аарън и Кал, пукащото кълбо от бяла енергия пред Майстор Норт се изплъзна и падна на земята с дъжд от искри.

- Чираци! - извика той. - Какво правите тук? Обяснете поведението си!

Майстор Руфъс пристъпи напред и с две ръце сграбчи момчетата за яките.

- От всички глупости, дето сте вършили, тази е най-лошата! Застрашихте и себе си, и целия Магистериум!

Тамара, която Руфъс още не бе вдигнал, се осмели да заговори:

- Помислихме, че някой от елементалите може да знае кое е пуснал Скелмис. Да, обещахме да не разследваме, но беше преди да нападнат Кал!

Майстор Руфъс й отвърна с такъв поглед, че Кал се притесни да не я изпепели.

- И така реши да нахлуеш в стаята на маг от Асамблеята и да откраднеш собственост от заключения й сейф, която после може да откраднат от теб? Помисли ли за това?

- Ъъ... - измънка Тамара, нямаше готов отговор.

- Не бъди толкова строг с тях - рече Анастасия. Гласът й бе спокоен, както винаги. Сигурно се досещаше, че са открили снимките и са разгадали паролата й, но изглежда, не бе впечатлена, сякаш нямаше от какво да се притеснява. -Трудно е да се чувстваш безсилен, когато някой те преследва. В крайна сметка те са герои. За героите вероятно е два пъти по-трудно.

Майстор Руфъс потръпна при думата „преследва", но не отпусна хватката си.

Тамара наблюдаваше Анастасия. Кал разбираше, че момичето се изкушава да направи коментар за намереното в стаята й, но никак не бе лесно да застанеш срещу единствения човек на своя страна. Пък и още бе замаяна от срещата със сестра си, заключена като поредния елементал.

- Не можем да оставим това ненаказано - заяви Майстор Норт. - Дисциплината е важна и за чираците, и за маговете. Трябва да ги накажем.

Ледената ръка на Анастасия докосна бузата на Кал. Той усети, че леко измръзва.

- Утрото е по-мъдро от вечерта - рече тя. - Все пак аз съм ощетената в случая. Би трябвало да имам право на мнение.

- Аз лично ще изпратя тримата до стаите им - каза Майстор Руфъс. - Веднага !

С тези думи той издърпа Кал и Аарън към портата. Тамара ги последва. Вероятно бе щастлива, че магът има само две ръце. Кал хвърли поглед назад към Анастасия. Тя стоеше при другите, но не разговаряше с тях. Гледаше Аарън, и то с такъв интерес, че стомахът на Кал се сви, без да знае защо.