Холи Блек - Бронзовият ключ

- Нека аз се оправя с това - каза момичето и почука на портата.

След дълга пауза тя се отвори. Един от младите стражи, който Кал помнеше от последния път, когато бяха тук, бе присвил подозрително очи към Тамара.

- Какво става тук? - попита той. Беше на около деветнайсет, с рошава черна коса. Униформите на Колегиума бяха тъмносини с разноцветни ивици по ръкавите. Кал допускаше, че цветовете означават нещо - като всичко в света на маговете.

- Какво има, хлапе?

Начинът, по който Тамара потисна раздразнението си, задето я наричат „хлапе", бе достоен за възхищение.

- Майсторите искат да те видят - рече тя. - Твърдят, че е важно.

Момчето отвори широко вратата. Зад нея имаше диван, виждаха се и тъмночервените стени на преддверието. Следваше тунел, който водеше навътре. Сърцето на Кал препускаше лудо. Беше толкова близо!

- Дали да ти вярвам? - попита стражът. - Защо им е на Майсторите да напусна поста си и пращат мъниче като теб да ми го каже?

Аарън и Кал се спогледаха. Ако тоя тип от Колегиума не се държеше по-възпитано, щеше да се озове на пода под ботуша на Тамара.

- Аз съм асистентката на Майстор Норт - заяви тя. - Поръча ми да ти дам това.

Тя вдигна пътеводния камък и момчето се опули.

- Ще те отведе до мястото на срещата. Трябва да докладваш за защитата тук. Иначе ще си изпатиш. Или ако не ти, то шефката ти.

Момчето взе пътеводния камък.

- Вината не е нейна - рече той и в гласа му се процеди горчилка, - нито на стражите. Онзи елементал е изпълзял от другаде.

- Иди да им го кажеш - рече Тамара.

Стиснало пътеводния камък в ръка, момчето излезе в коридора и затръшна вратата зад себе си. Кал чу как изщракват дузина ключалки.

- По-добре се махайте - каза момчето и се отдалечи.

Когато се скри от поглед, Кал извади ключа от джоба си. Щеше идеално да пасне в ключалката на огромната порта. Сложи го и плетеница по метала засия. Думите, които не бе виждал, се разкриха. „Нито плът, нито кръв, а дух." Докато разсъждаваше над това, портата се отвори навътре. Влязоха и минаха бързо през преддверието, спускайки се по дълбокия червен тунел. Той се оказа къс и ги отведе до друга огромна порта, която се извисяваше сякаш водеше към катедрала.

Ключалката обаче бе толкова малка, че почти не се виждаше. Кал преглътна и пъхна бронзовия ключ в нея. Портата се отвори със скърцане.

Минаха отвъд.

Кал не знаеше какво да очаква, но внезапната закачка в помещението го изненада. Въздухът бе натежал, ухаеше на кисело и метал, сякаш гореше грамадна клада. Носеше се шум на вода в далечината и пукане на пламъци в непосредствена близост. Засводени ниши в камъка отвеждаха в пет различни посоки. В скалата бяха издълбани познати думи.

Огънят гори,

водата тече,

въздухът навява,

земята сковава.

Хаосът поглъща.

- А сега накъде? - попита Кал.

Аарън сви рамене, после се завъртя и изпъна ръка напосоки като ветропоказател.

- Уорън? - прошепна тихо Кал. Беше невероятно малкият гущер да го чуе тук, но бе се появявал на странни места и време и преди.

- Уорън, наистина имаме нужда от помощта ти.

- Нямам му вяра - заяви Тамара и тръгна в посоката, която Аарън бе избрал.

- Не е толкова лош - рече Кал, но си спомни как Уорън ги бе отвел до Маркъс, стария учител на Майстор Руфъс, сега един от Погълнатите от елемента на огъня, защото твърде често бе използвал силата му. Ала Маркъс все пак не ги бе наранил. Просто беше страшен.

Отвъд прага цареше сумрак; пространството приличаше на кухина, през която минаваше пътека, а не истински тунел. В края на пътеката беше пълен мрак, а на стената бе закачена факла със зелен пламък. Аарън я взе и ги поведе.

Пътеката се спусна надолу и се превърна в издатина над дълбока пропаст. Сърцето на Кал щеше да изскочи. Знаеше, че тук са затворени големите елементали и маговете могат да ги приближат безопасно. Това бе смисълът да ги заключат. Но на бледата светлина от факлата имаше чувството, че отиват в бърлога на дракони, не в тъмница.

Скоро минаха покрай ниша в стената. Вътре дремеше крилат змей. Беше покрит с оранжеви, червени и сини люспи, които грееха в сумрака.

- Какво е това? - попита Кал.

- Не съм виждала подобно нещо - поклати глава Тамара. - Прилича на въздушен елементал.

- Да го събудим ли? - прошепна Аарън.

„Трябва да има някаква защита" - помисли Кал, но така и не видя. Нямаше решетки, нищо. Бяха сами със смъртоносен елементал на метри от тях.

- Не знам - отвърна той. Напъна се да си спомни чудовищата, за които бе чел, но не можа да се сети как се нарича това.