Холи Блек - Бронзовият ключ

Кал очакваше Майстор Руфъс да мине през портата в новите им спални и да им се развика, че са нахлули в затвора на елементалите. Спа неспокойно цялата нощ. Отново и отново се събуждаше, стенейки и с ръка на гърдите си, измъчван от кошмар, в който нещо невидимо се канеше да се стовари отгоре му.

Пакостник бе отказал да спи в четвъртата спалня и съчувствено ближеше краката му всеки път, когато той извикаше. Беше малко гадно, но и доста успокоително.

Когато будилникът иззвъня, Кал, макар да беше доста изморен, бе почти облекчен, че не се налага да се бори повече със съня. Облече униформата с прозявка и отиде в общата стая. Пакостник го следваше по петите, нетърпелив за разходка.

Тамара седеше на една от облегалките на дивана по хавлия, обвила коса с кърпа. До нея се бе настанил Аарън с униформата си. Косата му бе рошава от съня. Тук бе и Майстор Руфъс с гробовно изражение. Явно чакаха Кал.

И той го очакваше. С мъка седна до Аарън.

- Знаете, че това, което направихте снощи, е непростимо - заяви Майстор Руфъс. - Нахлухте в покоите на маг от Асамблеята и изпъдихте стража от портата на елементалите. Между другото, момчето падна в една пропаст и си счупи крака. Иначе щяхме да ви намерим много по-скоро.

- Счупил си е крака? - повтори Аарън. Беше ужасен.

- Точно така - отвърна Майстор Руфъс. - В момента Томас Лакман е в болницата и за него се грижи Майстор Амарант. Добре че го е видял студент. Бил е почти в несвяст, на дъното на пресъхнала река. Както може да си представите, на срещата на Майсторите настъпи пълна бъркотия. Ако не бяхме толкова разсеяни, малкото ви пътуване в леговището на елементалите щеше да е още по-кратко.

Той ги изгледа хладно.

- Искам да знаете, че ви държа лично отговорни за нараняванията на момчето. Ако беше останал там по-дълго, можеше да загине.

Тамара бе в потрес. Тя бе дала на Томас пътеводния камък.

- През цялото време обикаляме пещерите и никога нищо не ни се случва...

Изражението на Майстор Руфъс стана ледено.

- Той не е бил чирак тук. Анастасия го е избрала, защото е външен човек, обучен в различен Магистериум, така че не е познавал пещерите като вас.

Без да иска, Кал си спомни предупрежденията на баща си за Магистериума и пещерите.

Долу няма светлина, нито прозорци. Един безкраен лабиринт. Можеш да се изгубиш в пещерите и никога да не те намерят. Да умреш и никой да не разбере.

Поне бяха намерили Томас. Поне за това Алистър бе сгрешил.

- Съжаляваме - каза Кал и беше искрен. Руфъс може и да не разбираше, но той наистина съжаляваше, задето бяха отишли в пещерите на елементалите. Искаше му се да не бяха чули от Маркъс, че човекът, който се опитва да го убие, е най-добрият Макар на своето поколение. Искаше му се Тамара да не бе видяла сестра си - или по-точно онова, което бе останало от нея. Беше смълчана, докато Майстор Руфъс ги отвеждаше към спалните им, след като ги бе превел като затворници през стаята на стражата.

Беше се прибрала, затръшвайки вратата.

Кал и Аарън се спогледаха.

- Наистина съжаляваме - рече Аарън.

- Не на мен трябва да се извинявате - отвърна Руфъс. - Маг Таркуин от Асамблеята ще прецени какво наказание заслужавате, но първо ще отидете до покоите й да се извините лично.

Той вдигна ръка, за да пресече коментарите им.

- Предлагам да го направите още тази нощ. Имате късмет, че се измъквате толкова леко.

„Твърде леко - помисли си Кал. - И това не е късмет."

Когато Кал, Аарън и Тамара влязоха в трапезарията, над помещението се спусна тишина. Чираците, които се бяха наредили да напълнят паниците си с гъби, лишеи и лютив жълт пещерен чай, замръзнаха на място и се втренчиха в тях.

- Какво става? - прошепна Тамара, отправяйки се към масата. - В мен ли е проблемът, или всички се държат странно?

Кал се огледа наоколо. Алекс ги следеше от друга маса с насядали ученици от Златната година. Махна им и заби нос в чинията си. Кай, Раф и Гуенда ги зяпаха. Гуенда сочеше първо към Селия, а после към Аарън, но в това нямаше никакъв смисъл. Самата Селия пък седеше на една маса с Джаспър и държеше ръката му над чиния, пълна с нещо като мокри листа. Сякаш имаха очи само един за друг.

- Вече и аз не знам кое е нормално - каза Аарън под нос. - Наистина ли мислите, че знаят за снощи? Че сме влезли в затвора на елементалите?

- Нямам представа - рече Кал. При други обстоятелства щеше да пита Джаспър, но сега той бе толкова влюбен и унесен, че можеше да зяпа единствено Селия, да й дрънка глупости и от време на време да пуска лиги.