Холи Блек - Бронзовият ключ

- Чакай малко - рече Кал, - това е глупаво.

- Май не биваше да критикуваме - ухили се самодоволно Джаспър. - Мисля, че идеята ми е чудесна.

- Може да убият Кал - поклати глава Тамара.

- Но ще хванем шпионина - отвърна Джаспър и направи гримаса, понеже някой го срита под масата. - Какво? Все трябва да се застраховаме!

- Нека първо опитаме това, което предлага Тамара - заяви Аарън, после се прозя и стана. - Утре след часовете да се видим отново тук. Ще прегледаме картите на Магистериума и ще видим къде държат елементалите. Поемам първа смяна. Тамара, Кал, вие поспете.

- До скоро, загубеняци - рече Джаспър и излезе от библиотеката, взимайки по две стъпала наведнъж. Кал възрази, че е ненужно някой да стои на пост, но не го послушаха. Изправи се с въздишка и последва Тамара и Аарън в стаите им.

Насред пътя обаче внезапно се сепна.

- Знам кой може да ни свърже с елементалите - каза той. - Уорън!

В крайна сметка малкият гущер бе огнен елементал и макар да не можеше да му се вярва, сигурно познаваше вътрешността на Магистериума по-добре от всеки друг. И преди бе ги извеждал през подобните на лабиринт тунели -всъщност за да ги срещне с по-могъщ и зъл елементал, но още нищо лошо не бе се случило.

Пък и миналата година бяха спасили живота на Уорън. Майстор Руфъс бе решил да изпита магията на Хаоса на Аарън, като го накара да изпрати гущера в бездната. Кал не знаеше какво става с всмуканите там неща, но бе сигурен, че не оцеляват. Беше помогнал на Аарън да направи сложна магия, благодарение на която гущерът оцеля. Според Кал Уорън им беше длъжник.

- Хайде! - каза той, обръщайки се към средата на тунела. - Нататък!

Ако шпионинът останеше на свобода, приятелите му все щяха да се въртят край него, сякаш нещо не е наред. А той мразеше да го правят. Не искаше да будуват, когато спи. Не искаше да ги излага на опасност. Ако бе възможно да се свърши каквото и да е, искаше да е сега.

- Къде отиваме? - възрази Тамара, когато поеха по обратния път. - Към библиотеката ли?

Тунелът се разклоняваше на две. Кал зави наляво. Като бе дошъл за първи път в Магистериума, бе помислил, че никога няма да научи тунелите, простиращи се като лабиринт под и през цялата планина. Ала сега пътищата в горните нива на Магистериума му бяха толкова познати, колкото улиците в родния му град.

- До реката ли отиваме? - попита шепнешком Аарън.

В тунелите бе по-хладно. Минаха покрай няколко стаи на други чираци. Под вратите се виждаше само тъмнина. Магистериумът спеше.

Реките, дето течаха през училището, бяха като транспортни артерии. Отвеждаха учениците от класните стаи до портите навън, трапезарията или обратно до спалните им. По тях плаваха малки лодки, задвижвани от магия и подпомагани от водни елементали. Когато тримата наближиха водата, в пещерата стана още по-студено. Кал чу плискането на реката.

Аарън и Тамара се питаха дали Кал ще ги натовари на някоя лодка. Тунелът ги отведе до покрита с камъчета подводна пещера. Фосфоресциращ мъх, полепнал по стените и тавана, осветяваше пространството. Безоки риби плуваха под водата.

- Уорън! - извика Кал. - Уорън!

Аарън и Тамара се спогледаха. Явно се тревожеха да не би да е откачил.

- Може би се нуждае от сън - предположи Тамара.

- Или храна - добави Аарън.

- Уорън! - извика отново Кал. - Краят е по-близо, отколкото мислиш!

- Гущерите не идват, когато ги зовеш - отбеляза Тамара. - Да се махаме оттук, Кал...

Нещо пролази по каменистия таван над тях. Проблесна пламък, чиято светлина се отрази в нечии люспи. Червени очи заискриха в мрака. Нещо като миниатюрен комодски варан, с брада и перка на гърба, си проправи път към тях през скалите.

- Уорън? - попита Кал.

- Наистина дойде - Аарън бе впечатлен. - Невероятно, Кал.

- Промъквате се нанякъде - продума Уорън. Хич не изглеждаше доволен. -Безпокоите ме. Какво искате, ученици на маговете?

- Искаме да ни отведеш до спящите елементали. Онези, дето ги плени Магистериумът - каза Кал.

- Сега? - стъписа се Тамара и се извърна към него. - Мислех, че ще поспим.

- Спете, спете. Опасно е да се промъквате - рече Уорън. - Тунелите са твърде дълбоки.

- Длъжник си ни, Уорън - каза Кал. - Спасихме живота ти. Не помниш ли?

- Изплатих дълга си - измърмори Уорън. - Предупредих те. Ultima Forsan.

- Това не ми помогна - рече Кал.

Знаеше какво е Ultima Forsan - латински израз, издълбан в гробницата на Врага. Означаваше: „Краят е по-близо, отколкото си мислиш". Ала не виждаше с какво му помага предупреждението.