Холи Блек - Бронзовият ключ

Въпреки мрачните му мисли, денят бе приятен в плитчините на малко езеро до училището. Майстор Руфъс им даде пълни с въздух амулети, с които да дишат под водата. Отначало Кал не можа да се съсредоточи и изплува, давейки се. Аарън не се справи по-добре, а Тамара май нямаше никакви проблеми.

Накрая, ядосан, Кал взе амулета и се гмурна към дъното. Обичаше да плува -във водата кракът не го болеше толкова. Беше отворил очи. В езерото имаше тиня, но, общо взето, беше бистро и виждаше малки рибки да се стрелкат между растенията, полюшващи се от слабото течение. Зърна Тамара и Аарън като размити сенки във водата. Сети се някак за баща си. От спомените на Майстор Джоузеф знаеше как Алистър се бе качил на върха на огромния глетчер, за да стигне Студеното клане, където Врагът на Смъртта бе избил дузини беззащитни магове. Изкачвайки се към жена си и невръстния си син, бе използвал водна магия, за да направи стъпки и дръжки в ледената стена. Трябва да е било изтощително. Дори невъзможно.

В сравнение с това, плуването под вода бе нищо.

Кал стисна амулета толкова силно, че едва не го строши. „Въздух", помисли си той. Въздух се появи във водата около него. „Всичко е свързано, огън и земя, въздух и вода. Всичко е едно, не четири, не две, не три, а едно. Ако не са заедно, няма да са едно цяло."

Отвори уста и пое дълбоко дъх.

Беше сякаш вдишва влажен въздух в блато. Леко се задави и се издигна нагоре, а въздухът пълнеше дробовете му. Втората глътка бе по-лека, а на третата и четвъртата дишаше нормално. Щастлив, метна амулета настрана и изплува.

- Направих го! - извика той, вече на повърхността. - Дишах под вода!

- Знам! - каза Тамара. - Видях те.

- Браво! - извика Аарън и удари по водата, вдигайки пръски. - Ти си най-добрият!

- Е, всички сме най-добри - възрази Тамара. Кал заплува в кръг, гмуркаше се да вдиша и пак излизаше на повърхността. Започна да пляска и се ухили.

Понякога магията бе наистина толкова страхотна, колкото той тайно се надяваше.

През нощта в библиотеката бяха само Тамара, Кал, Аарън и Джаспър. Седяха около маса, огряна от лампа, направена от черупката на огромен подводен охлюв. Говореха тихо, защото звукът отекваше силно в голямата спираловидна каменна зала.

- Въпросът е дали този, който е опитал да убие Кал по време на церемонията за наградите, е бил в Магистериума - рече Тамара, размествайки няколко листа хартия. - Направих списък на всички, посещаващи училището, както и на маговете от Асамблеята, които идват и си отиват.

- Но ти не си в него - каза Джаспър, надвесен над списъка.

- Разбира се, че не! - изчерви се Тамара. - Не съм опитвала да убия Кал.

- Кимия също не е вписана - продължи Джаспър, - нито пък Аарън.

- Защото не искат да ме убият - отвърна Кал.

- Откъде знаеш? - попита Джаспър. - Списъкът трябва да е обективен. И аз трябва да съм включен.

- Включен си, повярвай ми - отсече Тамара.

- Хубаво. - Джаспър направи гримаса.

- Знам, че да се ровим в неща, дето не са ни работа, е запазената ни марка -прекъсна го Кал, - но може би този път не бива да опитваме да хванем шпионина сами. Майстор Руфъс обяви, че има план, пък и мащехата на Алекс е тук и е заложила капан. Трябва да оставим тази работа на тях.

Всички го изгледаха сякаш му е поникнала още една глава.

- Да не би да си се напил в езерото! - възкликна накрая Аарън. - Едва ли щеше да го кажеш, ако някой от нас е в опасност.

- Помисли - намеси се Джаспър, - ако човекът, пуснал Аутомотонес, е опитал да стовари полилей отгоре ти, всеки до теб е също толкова застрашен. Искам да проучим това заради собствената ми безопасност.

Кал не можеше да оспори логиката му.

- Мисля - каза Тамара, - че трябва да слезем в тунелите, където държат големите елементали. Там може и да разберем кой има достъп до Аутомотонес и как се е добрал до него. Ще използваме списъка и ще видим кои от включените в него са тук. Сигурно има документ с посетителите или кой има разрешително.

- Маговете не са ли го проверили? - попита Аарън.

- Дори и да са го проверили - сви рамене Тамара, - няма да ни дадат имената. Така че трябва да стесним кръга от заподозрени.

- Някой е прекарал лятото в четене на Нанси Дрю 8- обади се Джаспър.

- Някой ще си изяде боя - озъби му се Тамара.

- Имаш ли по-добро предложение? - попита Аарън. - Ако не, мълчи и не критикувай.

- Защо Кал не се използва като стръв? - предложи Джаспър. - Защо да чакаме и да правим сложни планове, вместо да накараме убиеца сам да дойде при нас? Ще пуснем информация, че Кал отива някъде далече и щом убиецът се появи да го довърши, ще скочим и...