Холи Блек - Бронзовият ключ

Лицето на Майстор Руфъс изглеждаше състарено и измъчено на синкавата светлина - Кал се питаше дали е познавал Джен Мацуи, как се чувства от смъртта на своя ученичка. Той беше учителят на Константин Мадън и бе виждал много от учениците си да умират. Кал се зачуди дали с това се свиква. Съдейки по изражението на Майстор Руфъс, не.

Руфъс вдигна ръка, пръстите му засияха и осветиха пътя към вратите.

- Бягайте - каза той с тон, който не търпеше възражения. Другите Майстори и неколцина магове на Асамблеята се втурнаха напред с надеждата да изкарат паникьосаните, ридаещи и пищящи гости от Военната зала.

Хората излязоха в коридора, а после - в голямата зала. Там бе Анастасия Таркуин, редом с неколцина Майстори, сред които и Тайсуке. Те насочиха хората към стълбището, водещо извън Колегиума. Кал видя как Селия изчезва по стъпалата с майките си и се запита дали е добре. Алистър сложи ръка на рамото му и го избута в същата посока, като махна на Аарън да го последва.

Кал погледна назад и видя, че Тамара е потънала в напрегнат разговор с родителите си и семейство Де Уинтър. Госпожа Де Уинтър не изглеждаше щастлива, нито семейство Раджави. Изражението на господин Де Уинтър бе странно, сякаш е доволен, ала не иска да го покаже. Тълпата се раздели пред тях и се отправи към изхода. Явно членовете на Асамблеята не бяха длъжни да следват заповедите.

- Дори не можахме да се сбогуваме с Тамара - каза Кал на баща си.

- Не сега - отвърна той и го бутна по-силно, - трябва да се измъкнем оттук преди...

- Чакай, Алистър - каза Майстор Руфъс.

Алистър спря и Кал усети как баща му се напряга от гняв, докато се извръща бавно с него Аарън. Плаващите въжета се бяха издигнали, опънати като кордон около тримата.

- Не може просто да си тръгнете - рече Майстор Милагрос, - Кал бе нападнат, а Дженифър - убита. Чираците ни трябва да са на безопасно място.

- Не сте в състояние да опазите децата дори на тържество - отвърна хладно Алистър. - Едва ли ще успеете където и да е само защото сте обещали.

- Училището започва след три дни - каза Майстор Руфъс, - очакваме двамата Макари там. Очаква ги и Асамблеята. Ще ги опазим. Ще трябва да ни се довериш.

Алистър се обърна към Руфъс и Кал видя на лицето му яростта, която го бе обзела по време на Железния изпит.

- Много време мина, откакто ти имах доверие, Руфъс - заяви Алистър, - помниш какво стана тогава.

Ръката му се стрелна напред и въжетата, които ги обграждаха, станаха на пепел. Между пръстите му прехвърчаха искри. Кал погледна Аарън ококорен.

- Кажи ми, като намериш убиеца, защото дотогава изобщо няма да ти вярвам. Хайде, момчета.

Кал и Аарън побързаха да го последват, поел нагоре по стълбището. Невероятно, но хората му сториха път. Дори маговете от Асамблеята. Вероятно защото смятаха, че тъкмо той е отсякъл главата на Константин Мадън и като че беше готов да обезглави още някого.

Кал и Аарън се спогледаха стъписани, когато Алистър взе да ги дърпа нагоре.

- Чакайте! - викна Тамара и ги настигна. Влачеше Джаспър на буксир. Родителите й останаха назад. Бяха отделили Кимия от Алекс и я утешаваха. -Идвам с вас. И двамата идваме.

- Какво? - попита Джаспър. - Мислех, че се шегуваш. Красивата ти сестра има нужда от рамо, на което да поплаче. Предлагам себе си. Много по-добре, отколкото да остана в хотела, дето Кал и шантавият му баща.

Тамара го срита и той млъкна сърдит.

Алистър ги погледна с изненада.

- Добре сте дошли, но мисля, че родителите ви няма да се съгласят. Познавам ги отдавна и ще се учудя, ако ви изпуснат от поглед.

Тамара стисна челюсти, а на лицето й се изписа решителност.

- Трябва да пазим Кал на смени. Така им казах и те са съгласни.

- На смени? - попита Аарън.

- Някой се опита да го убие - рече Тамара. - Значи ще трябва да го държим под око. Налага се някой да го наглежда постоянно, двайсет и четири часа в денонощието.

- Дори когато спя? - попита Кал.

- Най-вече когато спиш - присви очи тя. - Тогава си беззащитен.

- Какво? Не! - възрази Кал, който никак не бе очарован от идеята. - Не желая Джаспър да ме гледа как спя. Това е зловещо. Не искам никой да ме гледа как спя!

- Можем да обсъдим това и по-късно - каза Алистър. - Тамара, Джаспър, ако искате да дойдете с нас, знайте, че тръгваме веднага.

Кал се извърна към Аарън, но той не следеше спора. Гледаше към коридора на Военната зала и отвъд, където плаваше тялото на Джен. Кал се замисли за безгрижното им лято - правеха роботчета, тичаха край пръскачките. Питаше се дали не е бил наивен да смята, че нещата са се променили само защото е успял да излъже маговете.