Холи Блек - Бронзовият ключ

- А защо падна полилеят? - намеси се Майстор Тайсуке, един от Майсторите на Магистериума. - Висеше си тук от сто години. Влизате и той пада върху вас, така ли?

- Достатъчно! - извика бащата на Тамара. Семейство Раджави бяха левитирали над отломките, за да стигнат до дъщеря си. Кал съзря Кимия и Алек в другия край на залата, бяха ужасени от случилото се.

Госпожа Раджави се спусна към Тамара издърпа я от Кал и я замилва по косата, разтревожена. Попи драскотината на бузата й с кърпичка. В това време Алистър си проправи път през тълпата към Кал. Беше пребледнял повече, отколкото момчето очакваше. Дори не си направи труда да левитира, просто изрита строшените кристали и изкривените парчета метал от пътя си и прегърна сина си.

- Калъм - каза той дрезгаво. Кал хвърли поглед през рамо към Аарън, който се бе облегнал на стената. Нямаше кой да го прегърне, нито да попие кръвта от драскотините му. Гледаше ръката си, онази, с която отприщваше Хаоса. На лицето му бе изписано странно изражение.

- Дъщеря ми не прави бели - сопна се господин Раджави. - Ако не сте забравили, тази нощ сме тук, за да почетем геройството й...

- И на още неколцина - добави Майстор Норт. Беше разгонил зяпачите до стените, за да огледа заедно с Майстор Руфъс отломките от полилея.

- Бях против церемонията от самото начало - рече Тайсуке. - Не бива да се награждават деца за непослушание, та дори крайният резултат да е положителен.

Кал си каза, че Майстор Тайсуке не е от почитателите му. Списъкът с хора, които не го обичат, растеше.

- Макарите трябва да бъдат контролирани - продължи Тайсуке. - Константин Мадън доказа, че млад Макар, който не знае силата си, е най-опасното нещо на света.

- Значи предлагате да избием младите Макари, както в други страни? - попита Майстор Руфъс. Говореше тихо, но ясно и убедително. - Питам, тъй като някой вече работи по въпроса. Полилеят е паднал, защото някой си е играл с веригата му. Някой е опитал да убие Макарите!

- Да ги убие? - намеси се Майстор Сукарно, посърнал, и махна с ръка. Изведнъж оглушителен рев изпълни стаята. Алистър силно притисна до себе си Кал, родителите на Тамара я прегърнаха, Майстор Руфъс протегна ръце към Аарън. Беше задействана аларма - на пода просветна пътека и Кал съзря невидими досега врати. Поведоха го заедно с Аарън и Тамара през една от тях към коридор, който водеше до слабо осветена стая без прозорци, натъпкана с дивани и столове.

Навсякъде сновяха магове от Колегиума, които обезопасяваха района. Донесоха завивки и подсладен чай, сякаш да се извинят за упреците на Майстор Сукарно, че са неразумни пакостници. Появи се Анастасия Таркуин с вафла в ръка и каза на Кал, че от магията ще се чувства изморен независимо от противотежестта.

За миг той си помисли, че може би това означава, че възрастните ще ги оставят на мира. Тамара се бе сгушила на един диван с родителите си, а Аарън се бе свил на едно от креслата. Изглеждаше изтощен и нещастен. Но нямаше значение. Щом маговете си тръгнаха, Майстор Руфъс и Майстор Норт, Анастасия и Грейвс ги засипаха с въпроси.

Защо Кал е дошъл в Трофейната зала? Дали някой го е заплашвал на тържеството? Знаел ли е, че Аарън ще го последва?

Кал, разбира се, излъга. Не искаше да се излага пред учителите от Магистериума и Колегиума, да не говорим за Асамблеята. Не, никой не е знаел, че отива в Трофейната зала и че Аарън ще е с него. Мразел танците и отишъл да се разходи и да разгледа антиките. Определено не е бил на среща; не е загубеняк, чиито приятели едва не са били смачкани от полилей, понеже са му вързали тенекия.

После пристигнаха Селия с двете си майки и Джаспър с майка си и баща си. Господин Де Уинтър сръчка Джаспър, гледайки го строго, да не би да направи нещо и да изложи семейството.

Кал въздъхна и се подготви за най-лошото. Почувства се зле, като си представи как Селия обяснява защо не е дошла, но щеше да е още по-унизително да го стори пред всички - и бездруго го беше срам. Чудеше се дали е лошо, че му се ще полилеят да го бе смазал.

- Вие сте приятели на тримата - каза Майстор Норт на Селия и Джаспър, сочейки Кал, Тамара и Аарън. Селия явно бе доволна да чуе тези думи, а Джаспър изглеждаше така, сякаш са го обвинили в нещо.

- Забелязахте ли някой да се е държал странно с тях?

- Дженифър Мацуи разговаряше с Кал - обади се Джаспър. - А това е странно, защото тя е красива и известна, а Кал е гаден и презрян.

Той забеляза погледа на Алистър и се изчерви.

- Шегувам се. Просто не знаех, че се познават.