Холи Блек - Бронзовият ключ

Искаше да успокои Аарън, но той вече не го гледаше. Беше се втренчил намръщено в едно раче, което минаваше през плетеница от водорасли. Сред тях имаше и парче старо въже, чиито изтъркани краища се люшкаха във водата като разпусната коса.

- Безопасно ли е? - попита Кал.

- За всеки, свързан с маговете, да - отвърна Алистър и затропа с крака в бърз, повтарящ се ритъм. Нищо не се случи. Ала в следващия миг се чу скърцане, част от скалата се отмести и разкри дълго, вито стълбище. То се спускаше надолу като това в библиотеката на Магистериума, само дето тук нямаше книги. На дъното се виждаше мраморен под.

Кал преглътна с мъка. При такова дълго слизане и здрав човек би се затруднил, та какво оставаше за него. Беше невъзможно. Кракът му щеше да го изгаря от болка още на половината път. Спънеше ли се, щеше да пада дълго и мъчително.

- Ох - рече Кал, - май няма да мога.

- Левитирай - каза тихо Аарън.

- Моля?

- Левитацията е въздушна магия. Наоколо има само прах и камънак. Натисни ги и въздухът ще те повдигне. Няма нужда да летиш, а само да се носиш на сантиметри от земята.

Кал погледна баща си. Дори сега малко се притесняваше да прави магии пред него след всичките години, през които му бе казвал, че магията е зла, а маговете - лоши и искат да го убият. Но Алистър, вперил поглед в дългия тунел надолу, само кимна.

- Ще сляза пръв - рече Аарън, - ако паднеш, ще те хвана.

- Така поне ще паднем заедно. - И Кал започна бавно да слиза по стълбището, слагайки внимателно единия крак пред другия. Чу гласовете и тракането на прибори далеч под себе си. Пое дълбоко въздух и се протегна да докосне силата на земята, да я грабне и привлече към себе си, а после да я избута като от ръба на басейн във водата.

Усети как мускулите му се напрягат, а сетне и лекота, когато се издигна във въздуха. Не опита да се извиси на повече от няколко сантиметра, както бе го посъветвал Аарън. Остави си място, та да не докосва стъпалата, и се понесе надолу. Щеше му се да каже на Аарън, че няма да падне, но все пак бе хубаво да знае, че ако се случи, има кой да го хване.

Тежките стъпки на Алистър също го успокояваха. Внимателно слизаха надолу -Алистър и Аарън ходеха, а Кал се носеше над стълбището. Малко преди дъното си позволи леко да се отпусне, но се удари и залитна.

Алистър тутакси го хвана.

- Спокойно - рече той.

- Добре съм - отвърна сърдито Кал и закуцука по последните няколко стъпала. Малко го боляха мускулите, но болката бе несравнима с онази, която щеше да изпита, ако вървеше. Аарън вече бе на земята и му се хилеше.

- Я гледай - каза той, - та това е Колегиумът.

- Леле!

Кал никога не бе виждал подобно нещо. Пещерите в Магистериума бяха внушителни, но съвсем истински. Беше различно.

Пред него се виеше голям тунел. Стените, подът и колоните, които поддържаха тавана, бяха от бял мрамор, украсен със злато. Гоблен с карта на Колегиума украсяваше едната стена. Грамаден подиум опасваше тунела от край до край, а над него се вееха разноцветни знамена. Със златни букви бяха изписани поговорки от трудовете на Парацелз 6и други известни алхимици.

„Всичко е свързано - гласеше една. - Огън и земя, въздух и вода. Всичко е едно, не четири, не две, не три, а едно. Ако не са заедно, няма да са едно цяло."

На тавана имаше огромен полилей, от който като сълзи висяха големи кристали и осветяваха множеството - магове от Асамблеята, облечени със златни роби, Майстори от Магистериума с черни одежди и много други с елегантни костюми и рокли.

- Какъв шик - каза мрачно Алистър, - твърде много шик.

- Аха - отвърна Кал, - в сравнение с това тук Магистериума си е направо бунище. Дори не можех да си го представя.

- Няма прозорци - огледа се Аарън. - Защо няма прозорци?

- Сигурно защото сме под вода - отвърна Кал, - стъклата ще се строшат от налягането.

Преди да продължат с предположенията, Майстор Норт, директор на Магистериума, излезе от тълпата и отиде при тях.

- Алистър. Аарън. Кал. Закъсняхте.

- Попаднахме в подводно задръстване - рече Кал.

Аарън го сръчка.

- Така или иначе, вече сте тук - изгледа го строго Майстор Норт, - останалите чакаме с цялата Асамблея.

- Майстор Норт - кимна леко Алистър, - извинете за закъснението, но ние сме тези, които ще бъдат награждавани. Не може да почнете без нас, нали?

Майстор Норт се усмихна неприятно. И той, и Алистър изглеждаха така, сякаш са изтощени от усилието да се държат възпитано.

- Елате с мен.

Аарън и Кал се спогледаха, преди да последват възрастните. Тълпата се сгъсти и хората започнаха да се притискат в тях. Зяпаха Аарън, но също и Кал. Един възпълен мъж на средна възраст хвана момчето за ръката.