Холи Блек - Бронзовият ключ

- Май съм алергичен към материята - обяви Аарън, застанал пред голямото огледало в „Джи Ел Даймс".

Продаваха всичко - трактори, дрехи, евтини миялни. Алистър винаги си купуваше анцузите оттук, а Кал ненавиждаше това място.

- Изглежда добре - каза Алистър, който си бе взел прахосмукачка на минаване през магазина и сега я разглеждаше, сигурно за части. Беше си купил и яке, без дори да го пробва.

Аарън отново погледна с тревога ужасно лъскавия си син костюм. Крачолите се усукваха около глезените му, а реверите напомняха на Кал перки на акула.

- Ами добре - съгласи се Аарън неохотно.

Винаги се отнасяше сериозно, като му вземеха нещо за подарък. Нямаше нито пари, нито родители, които да му купуват разни неща. Така че беше благодарен. Бе загубил майка си - също като Кал. Баща му беше жив, но в затвора. Аарън не искаше хората да знаят. Колкото до Кал, нямаше проблем, неговата тайна беше по-голяма.

- Не знам, тате - рече Кал, загледан в огледалото. Бе облякъл тъмносин полиестерен костюм, който го стягаше под мишниците.

- Е, може да не е твоят номер - каза Алистър, - но костюмът си е костюм. Аарън ще израсте за неговия. Ти пък опитай нещо друго. Няма смисъл да взимаме дрехи за една нощ.

- Ще направя снимка - заяви Кал и извади телефона. - Може Тамара да ни посъветва. Знае какво се носи на снобарски събития на маговете.

Изпрати снимката на Тамара и след секунди получи отговор:

Аарън е като измамник, уцелен със смаляващ лъч, а ти сякаш ще ходиш на католическо училище.

Аарън погледна иззад рамото на Кал и направи гримаса.

- Е? - попита Алистър. - Може пък да залепим крачолите, ще изглеждат по-къси.

- Или - отвърна Кал - да отидем в друг магазин, та да не се излагаме на Асамблеята.

Алистър хвърли поглед на Кал, после на Аарън, въздъхна и върна прахосмукачката.

- Ами хубаво, да вървим.

Когато излязоха от задушния мол, изпитаха облекчение. Не след дълго Кал и Аарън се озоваха пред магазин за дрехи втора употреба, в който обаче продаваха какво ли не - от покривки и гардероби до шевни машини. Кал бе идвал тук с баща си и си спомни, че собственичката, Миранда Кейс, обича да носи стари дрехи. Обличаше се без капка усет за съчетание на цветове и стилове. Често я виждаха из града с дълга пола, шарени ботуши за дискотека и риза с гневни котки и пайети. Но Аарън хал-хабер си нямаше за това. Той се огледа, усмихнат притеснено, а Кал само дето не припадна. Беше по-лошо и от „Джи Ел Даймс". Уж всичко почна на шега, но Кал се чувстваше зле. Вярно, баща му бе „ексцентричен", иначе казано, „странен", и не му пукаше, но защо и Аарън да става такъв? Не стига, че цяло лято пиеше лимонада на прах, а не от прясно изцедени лимони, както у Тамара, не стига, че спеше на военна койка, която Алистър бе сложил в стаята на Кал, че тичаше пред пръскачката, направена от надупчен с нож градински маркуч, че ядеше залежало мюсли вместо майсторски приготвени яйца, ами ако се появеше на тържеството като някой глупак, чашата щеше да прелее. Кал щеше завинаги да изгуби Войната на най-добрите приятели.

Алистър слезе от колата. Кал последва баща си и Аарън с мрачно предчувствие.

Дрехите бяха сбутани в единия край на помещението, зад маси със стари медни музикални инструменти и нефритена купа с ръждиви ключове. Много приличаше на магазина на Алистър „Тогава и сега", само дето на тавана бяха окачени кожени палта и копринени шалове; Алистър си падаше по индустриални антики. Миранда излезе иззад тезгяха. Побъбри с него минута-две - какво си е взела от „Бримфилд", огромен магазин за старинни предмети на север, и кого е видяла там. Кал все повече се ужасяваше. Накрая Алистър все пак й каза от какво имат нужда. Тя се втренчи в момчетата преценяващо, като че гледаше нещо друго през тях. После стори същото и с Алистър. Присви очи и изчезна в задната част на магазина.

Аарън и Кал обиколиха наоколо в търсене на възможно най-странните неща. Аарън попадна на будилник със знака на Батман, натисна го отгоре и той проговори:

СЪБУДИ СЕ, РОБИН 4.

Кал пък изнамери пуловер, направен сякаш от залепени близалки. В този момент Миранда се върна, подпявайки, с куп дрехи, които стовари на тезгяха.

Първо извади сако за Алистър. Беше от сатен, с фина, тъмнозелена нишка и ярък копринен хастар. Старо и странно, но не и компрометиращо.

- Сега е ваш ред - погледна тя Кал и Аарън.

Подаде и на двамата по един ленен костюм. Този на Аарън бе кремав, а на Кал -гълъбовосив.

- Също като очите ти, Кал - рече Миранда. Явно бе доволна от себе си, докато двамата навличаха костюмите върху тениските и късите си панталонки. Плесна с ръце и ги накара да се огледат. Кал зяпна отражението си. Не разбираше кой знае колко от дрехи, но костюмът му отиваше. Пък и не изглеждаше странно. Всъщност изглеждаше по-голям, както и Аарън. Заради цветовете на дрехите сякаш имаха тен.