Холи Блек - Бронзовият ключ

- Поводът специален ли е? - попита Миранда.

- Може да се каже - рече доволно Алистър, - ще ни награждават.

- За, ъъ, общественополезен труд - отвърна Аарън и погледна Кал в огледалото. Кал прецени, че не е точно лъжа, макар че в повечето случаи на общественополезен труд не се стигаше до рязане на глави.

- Супер! - каза Миранда. - И двамата са толкова красиви!

Красиви. Кал не се мислеше за красив. Аарън - да. Кал бе нисък, куц, с остри черти. Но реши, че хората, дето ти продават разни неща, трябва да казват, че си красив. Поддаде се на моментен порив и снима отраженията им. После прати снимката на Тамара. След минута долетя отговор.

Браво!

Към съобщението имаше снимка на някой, който пада от изненада от стола. Кал прихна.

- Нещо друго? - попита Алистър. - Обувки, копчета за ръкавели?

- Ризи, естествено - отвърна Миранда, - имам и хубави вратовръзки.

- Не бива да ми купувате нищо повече, господин Хънт - рече Аарън, много притеснен. - Наистина.

- Изобщо не го мисли - каза Алистър меко, - с Миранда сме колеги, та ще направим някаква замяна.

Кал погледна Миранда и видя, че тя се усмихва.

- В магазина ти има малка викторианска брошка; хвърлила съм й око.

Алистър леко се напрегна, като чу това, но после се засмя.

- Е, тогава взимам и копчетата за ръкавели. И обувките, ако имаш.

Тръгнаха си с цели торби с дрехи; Кал се чувстваше прекрасно. Прибраха се вкъщи и едва успяха да си вземат душ и да се срешат. Алистър излезе от спалнята, ухаещ на древен одеколон. Беше много елегантен с новото сако и черните панталони, които явно бе изкопал от гардероба. Мърморейки под нос, взе да търси ключовете от колата. Кал не можеше да познае баща си - цяло лято ходеше из къщи с анцуг или работен комбинезон и им помагаше да правят роботи от резервни части. Беше сякаш някой непознат, което го накара да се замисли за предстоящото събитие. Бе доволен от гибелта на Врага на Смъртта. Константин Мадън отдавна бе мъртъв, положен в зловеща гробница, в очакване да върнат душата в тялото му. Ала никой не знаеше това и маговете подозираха, че Константин ще започне Трета война. Когато Калъм донесе отсечената глава на Врага в Магистериума, доказателство, че си е отишъл завинаги, светът на маговете въздъхна с облекчение. Ала те не знаеха, че душата на Константин живее в Кал.

Тази нощ светът на маговете щеше да почете истинския Враг на Смъртта. И макар Кал да не желаеше да наранява никого, заплаха от Трета война на маговете съществуваше. Заместникът на Константин, Майстор Джоузеф, управляваше армията му, обсебена от Хаоса. Той притежаваше могъщия Алкахест, който бе способен да унищожава носители на Хаоса като Аарън... или като Кал. Ако му писнеше да чака Кал да мине на негова страна, можеше да атакува.

Момчето седна до кухненската маса. Пакостник, който спеше отдолу, го погледна със странните си, въртящи се очи, сякаш усетил притесненията му. Кал се почувства още по-зле. Чуваше гласа на Майстор Джоузеф:

- Добра работа, Кал. Накара света на маговете да свали гарда. Не можеш да избягаш от съдбата си.

Избута мисълта от съзнанието си. Цяло лято проверяваше дали няма признаци, че става зъл. Цяло лято си казваше, че е Калъм Хънт, син на Алистър Хънт, и няма да повтори грешките на Константин Мадън. Беше различен. Наистина!

След малко Аарън излезе от стаята му. Изглеждаше спретнат с кремавия си костюм. Русата му коса бе сресана назад, дори копчетата му блестяха. Бе толкова щастлив, колкото и със скъпите дизайнерски костюми, които семейството на Тамара му купуваше. И така, докато забеляза Кал.

- Добре ли си? - попита Аарън. - Май си малко позеленял. Да нямаш сценична треска?

- Може би - отвърна Кал, - не съм свикнал да ме гледат. Искам да кажа, хората ме зяпат, задето куцам, но с присмех.

- Представи си последната сцена от „Междузвездни войни", в която принцеса Лея дава медали на Хан и Люк.

- Кой е принцеса Лея в нашата версия? - вирна вежда Кал. - Майстор Руфъс?

Майстор Руфъс бе техният учител в Магистериума. Беше грубоват, но мъдър и много по-побелял от принцеса Лея.

- После - каза Аарън сериозно - ще носи златни бикини 5.

Пакостник излая, а Алистър триумфално взе ключовете за колата.

- Момчета, трябва да ви кажа, че тая вечер ще е дълга и скучна. Тържеството уж е за нас, но ви гарантирам, че на Асамблеята ще поздравяват най-вече себе си.

- Все едно си бил на такова събиране - рече Кал и стана. Внимателно приглади костюма си, понеже ленът лесно се мачкаше. Нямаше търпение да си надене джинсите и тениската.