Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

– Червената шапчица би искала тази книга, моля.

Книгата ми е скъпа, защото е пълна с магии и чудеса, също като него.

Идва часът ни при госпожица Нети Стаут. Тя работи в заложна къща, но гадае с таро в задните стаи, предимно за съседите си и за някой и друг посетител. Тя е пълничка вдовица с граховозелени очи. Сядаме в задното помещение, докато Нети разбърква картите. Голиат оставя парите на масата, тя бързо ги прибира в едно чекмедже и продължава да размесва тези пъстроцветни карти.

– От колко време тълкувате карти таро? – пита Голиат.

– Откакто бях дете, господине. Майка ми и баба ми имаха дарбата. Баба ми беше циганка. Със същата коса като вашата, госпожице.

Нети нарежда картите в странен кръст и на няколко произволни места около него. Всичките са доста протрити, опърпани, но ярки като пеперуди. Бляскави цветове като на скъпоценни камъни. Искам да ги докосна и посягам с пръст, но Голиат ме потупва по ръката.

Нети внимателно се вглежда в картите, вдига вежда и поглежда право към Голиат.

– Вие сте много заможен господин. Богат сте като принц, но никога не сте живели като такъв. Опитвате се да ѝ помогнете, опитвате се да намерите някой, който да може да ѝ помогне. Аз не мога. Трябва да я държите далеч от часовници и огледала. Тя има власт над тях. Но не знам защо. Чувам как насекоми цъкат около нея като мънички часовници. – Спира, после продължава. – Съжалявам. Някак не мога да разтълкувам достатъчно за вас. Заради шума от часовниците е. Размътва ми мислите. – Отново поглежда картите. – Дошли сте по вода на малко корабче, след дълъг път от красиво място, което ви липсва и на двамата. Накрая ще се върнете там. Нищо друго не виждам.

– Благодаря ви – казва Голиат мило.

Очите на Нети се стрелват към мен.

– Мога да видя дарбата у други. Гадатели с чаени листа, говорещи с призраци, радиестезисти с ябълкови клонки. Виждам светлината им, тя сияе малко по-ярко, отколкото при другите. Но нямам представа какво сте вие, госпожице. Вие сте нещо много различно.

– Кажете ми – пита Голиат, сменяйки темата. – Познавате ли господин Огъстъс Найтингейл, спиритуалиста?

Нети извърта очи и се засмива; дълбок, топъл кикот.

– Виждала съм котешки изпражнения, които са по-големи медиуми от него. Този е безчестник, роден за преструвката.

– Опасявам се, че и ние така си помислихме. Довечера ще ходим при него. Може би е по-добре да не го правим.

Нети се усмихва.

– Познавах го още докато работеше в сладкарницата. Тогава беше досадно човече, но все пак безобидно.

Излизаме от магазинчето ръка за ръка и се връщаме в квартирата си, където Голиат ми чете приказките от начало до край.

Когато пристигаме в малката църква на спиритуалистите, хората вече се тъпчат вътре като сардини в рибарска мрежа. Над вратата виси грамаден плакат на господин Найтингейл в театрална поза, хванал вцепенен бухал, който ми изглежда препариран. Надписът отгоре:

Сигурно има към петдесет души; малка сцена, покрита с черно кадифе и огромно копринено око, краси средата на помещението. Всички започват да сядат. С Голиат сядаме на задния ред, за да виждаме по-добре цялото зрелище. Той е купил пликче с ванилови бонбони и няколко анасонови топчета, които да смучем по време на представлението. Ръката ми прошумолява в пликчето и лапвам един бонбон. Светлините притъмняват, а хората спират да бърборят, наместват се и всички очи се насочват към сцената. Огромното златно копринено око блещука и той излиза с деликатни стъпки като фея, на пръсти, на пръсти, и се покланя – ниско и дълбоко навеждане, а палтото му се спуска като черни води покрай него.

– Добре дошли на всички. Тази вечер аз, Огъстъс Найтингейл, ще поканя Света на духовете да се свърже с мен и да изпрати послания за някои сред нас. Ще ви помоля да пазите тишина, за да ми помогнете да се съсредоточа, тъй като аз съм проходът към техния свят и използвам голяма част от енергията си, за да поддържам тази връзка. И така, започваме.

Той пристъпва леко по сцената, завихря въздуха под наметалото си и с една ръка на челото, а другата насочена към тавана, извиква:

– Елате, духове, наяве тази нощ! Използвайте ме за свой проводник! Дайте някакъв съвет на тези бедни хора! Помогнете им в тези мрачни времена! Просветлете ни с мъдростта си!

Очите му застиват като в транс и той изпуска дълга женствена въздишка. Пристъпва към публиката.