Ишбел Бий - Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат

Мърмори нещо на разбъркан латински и театрално маха със свободната си ръка. Нищо не се случва. Господин Найтингейл повтаря думите си. Поглеждам жената сякаш надничам през шпионка. Виждам какво има в нея. Тъга е. Не е демон.

Господин Найтингейл крещи:

– Изчезни! Заповядвам ти!

Усещам тази тъга – като черна лента, втъкана в нея. Голиат стисва ръката ми нежно, с любов.

– Мисля, че господин Найтингейл е пълен шарлатанин.

Сега тя плаче. Плаче за живота си, за самотата, плаче от страх от снимката на жената, чиито очи я гледат ден подир ден. Мисля си: „Свали снимката и я изхвърли. Изхвърли жената. Вече е сред мъртвите“.

Господин Найтингейл, истерично развълнуван:

– Заповядвам ти. Аз, Огъстъс Найтингейл, Говорещия с духове, ти заповядвам. Върни се при проклетия си господар!

Чувам трясък долу.

Жената е затворила очи. Господин Найтингейл се смее победоносно.

– Спасих я. Дявола го няма – вика той и стои сякаш в очакване на аплодисменти.

Голиат отива до жената и ѝ помага да се изправи.

– Благодаря ви – казва му тя.

Господин Найтингейл ни прошепва тихо:

– Има късмет. Понякога духът е твърде силен и не оцеляват. Тази вечер победих.

Притеснено отмества поглед към пазителя ми. Момчето отваря скърцащата врата и надниква в стаята.

– Мамо, добре ли си? Снимката на баба падна от стената и се строши, и котаракът май се насра.

Господин Найтингейл се обръща към нас:

– Утре вечер ще извършвам сеанси в църквата на спиритуалистите на улица „Дък“ 8 8 Патешка, от duck – патица. , ако желаете да дойдете. Ако желаете, мога да екзорсирам повереничката ви на сцената, пред публика.

Голиат поклаща глава.

– По-скоро не, господин Найтингейл.

Той поглежда към мен.

– Може би тя би желала. Как се казваш, момиче?

– Мирър – казвам.

– Искаш ли да изкарам лошия демон от теб?

– Иска ми се да видя как се опитвате – отговарям.

И е решено.

Напускаме „Куак“ и се връщаме в квартирата си. Звездите са скрити под плащ от смог, а въздухът е пропит със смрад на котешка козина. Чудя се колко ли пари е поискал съмнителният господин Найтингейл. Чудя се, дали ако се препъне в наметалото си, падне от пристанището и се удави, това ще е нещо лошо. Дали ангелите, които седят по покривите, ще се намесят? Или ще свият крилатите си рамене и ще го гледат как потъва под водата?

Щом главата ми докосва възглавницата, на мига заспивам. Сънувам, че Голиат е египетски принц, а аз съм неговият вълшебен крокодил с лъскави-лъскави зъби. Мога да изям когото си поискам, а той ще ми разреши.

Утрото огрява Ливърпул със слънце като жълтък, небето – стоманено сиво, с вихри от промишлени пухкави вълма памук. Закусваме бекон с купчина препечени филийки с масло. Облизвам мазнината от пръстите си и се усмихвам на красивия Голиат. В грамадната му тъмна брада има сребърни нишки като лунна светлина, а очите му са шоколад – дълбоки и сладки. Днес носи голяма кожена шапка и дълго кожено палто. Прилича на огромна мечка гризли, а аз съм неговото мече. До себе си държи дълъг сребърен бастун с гравирана жаба на дръжката. Веднъж го попитах защо е избрал жаба, а той каза, че защото жабите изпълняват желания, ако ги целунеш. Затова го целунах по бузата и си пожелах никога да не ме оставя и винаги, винаги да ме обича.

Сеансите на господин Найтингейл в църквата на спиритуалистите са довечера и Голиат е решил през деня да посетим една жена, която гадае с карти таро. Казва се Нети Стаут 9 9 Копривка Яка, от nettle – коприва, и stout – як. и се намира в едно магазинче на улица „Гудхоп“ 10 10 Доброхмел, от good – добър, и hop – хмел. . Препоръча ни я съпругата на кръчмаря, която ни донесе закуската.

Сутринта храним чайките около пристана, после откриваме малка пекарна и си купуваме пайове с месо за обяд, а за десерт – охлювчета с карамел. Голиат поглъща три и обявява, че ще ми купи книга за утре във влака. Откриваме една антикварна книжарничка, малка и тъмна, претъпкана с книги. Харесва ми звукът на прелиствани страници, различните цветове и рисунки. Харесва ми миризмата им, мускусни и покрити с отпечатъци от пръсти.

Продавачът ни поглежда с подозрение, тъй като сме странна двойка. Избирам си книга с приказки с тъмни илюстрации и поучително послание като предупреждение за децата, което ми се струва смешно. „Не си играй с кибрита. Не се разхождай сам в гората. Не говори с непознат, защото може да е предрешен вълк.“ Подавам я на Голиат, който я прелиства набързо, потупва ме по главата и подава книгата на продавача.