Йохана Синисало - Никога преди залез

Лежи свито на кълбо. Приближавам се предпазли­во до леглото, присядам на ръба до него с притаен дъх и се взирам в издигащия се черен, хилав хълбок, в без­помощното му, но жилаво същество. Внезапно протя­га лапа. Дългите, ловки пръсти с нокти на звяр се при­ближават и аха да дръпна ръката си, ала не го правя, не го правя и пръстите му обхващат китката ми за миг, тънката, гореща лапа ме докосва, мимолетно, и в очи­те ми напират сълзи.

Изминали са три дни, а то просто не се храни.

Творецът ако ли не обещае,

Бог ако не ми даде,

дай ми ти мъж вдън земите,

старче ти изпод скалите!

Доктор Спайдърмен спомена птичи гнезда. Дадох на трола сурово яйце, най-напред разбито в паница, после и с черупката, ала не погледна нито едното. Ку­пих от Стокман пъдпъдъчи яйца и към тях вече проя­ви слаб интерес, но може би цветът и точиците им или дребният размер просто са му напомнили за нещо по­знато, тях също не изяде.

Поглеждам бегло към леглото, към черната фигура, едновременно неспокойна и изтощена, а, разбира се, и примряла от глад. Не мога да го пусна навън - там деб­нат банди с обковани в желязо върхове на ботушите, които си умират от кеф да заливат с бензин пияници или да хвърлят котки от покривите на жилищни блоко­ве и да нападат гейове. Кажа ли на някого, просто е сигурно, че ще го загубя.

Миризмата на хвойнови плодчета се рее около ноз­дрите ми. Собствените му другари по вид не са го ис­кали. Било е излишно, баласт, бреме. Изоставили са слабоватото, леко, гъвкаво създание, достойно за увековечаване в черен мрамор.

Обратно към проклетата магистрала на знанието. Към електронния асфалт, простиращ се във всички по­соки, от който не се отклонява пътека накъдето тряб­ва: към гората.

По дяволите, премествам курсора върху връзка­та от Nettizoo към Калевала и щраквам. Електронната Калевала си има собствена търсачка по думи, изчаквам миг, докато компютърът прехвърли споменатите тролове и демони. От тях има колкото щеш. Най-голя­мата група е в руната „На ски след Хийси“: Леминкайнен се мъчи да догони на ски рипналия хийси, който, докато търчи в галоп, преобръща котлите в лапландските селища. Отварям руната с наставления за мла- доженката, където тя кори своя жених, а в съзнанието ми неминуемо изплува филипинското момиче от до­лния етаж.

Ставах аз, това се знае,

и за по-достойно място,

и за двори по-широки,

и за порти по-високи,

ставах и за мъж по-хубав,

и за по-добър закрилник.

Как се срещнах,

как се свързах с този будала накрая –

с тяло като черен гарван,

с нос като на черна врана,

с вълче гърло зад устата,

с меча стъпка под петата

с косми дяволски на хийси! [10] Калевала, Двадесет и трета руна, прев. Нино Николов, изд. Захарий Стоянов, С., 2003. Последният стих обаче присъства само в книгата на Синисало (превод мой). Тук и в следващия от­къс от „Калевала“ авторката вмъква достоверно звучащи стихо­ве като илюстрация на идеята, че в интернет може да се намери от птиче мляко, а човек е твърде склонен да вярва на машините. Б. пр. .

Това са всички места, на които се споменава демо­нът хийси. Така или иначе не съм очаквал да намеря инструкции за изхранването на тролове точно в Калевала, но за моя изненада четиристъпният хорей ме ув­лича. Следващият споменат трол за по-уместно си се намира в песента на Вайнемойнен.

звяр в гората не останал,

бързите четириноги

придошли, че да послушат.

Куцо, скапано и сляпо

придошло, че да ликува.

Белките - от клон на клонче,

с катеричките вървели,

с гущерите — по скалите,

със змиорките - в тревите, с лосовете - през полята,

с рисовете - през блатата.

Вълк от сипея се вдигнал

да отиде, да послуша.

Трол и той иззад скалите

да отиде, да послуша.

Вдигнала се и стръвница

да отиде, да послуша. [11] Четиридесет и първа руна, прев. Нино Николов. Б. пр.

Калевала вече ми дотяга. Тьрсачката намира връз­ки насам и натам: биология, митология, най-различни приказки и предания, от които излизат стотици, ако не и хиляди. Ала нищо конкретно. Налага се да потърся другаде.

Вече на няколко пъти излизах от апартамента, за да го заваря в същото положение на леглото, почти непроменил позата си, сърцераздирателно - едва събира сили да надигне глава.