Йохана Синисало - Никога преди залез

Прелиствам „Песи и Илюзия“ по-напред. Животни­те и растенията се скъсват от приказки, следва описа­нието на сладко малко момиченце с големи сини очи, чудно ясни, с бяла къдрава коса - като облаче в слън­чев ден. Феичка.

Тролът и феичката се представят - това са Песи и Илюзия - не е особено трудно да се досетиш, пред­вид заглавието на книгата; единият е песимист, други­ят - илюзионист - колко остроумно. И тъй като техните названия са умалителни с оглед на дребничкия им ръст, Илюзия заявява, че двамата са другари по съдба...

Затварям книжката. Мислите бушуват в главата ми.

А какъв ми е на мен?

Питомец, нещо като гълъб със счупено крилце? Или пък екзотичен домашен любимец? А може би вре­менен гост, вярно, чешит, но съвършено обаятелен, който все някой ден, когато му дойде времето, прос­то ще си отиде?

Или какво?

Питам се, без да си дам отговор.

Протягам се и грабвам следващата книга.

Прадедите на хората били „универсални жители“, жила­ви и изобретателни същества, по всяка вероятност съумели да изклинчат от не един тесен капан при всяка превратност в обособяването им като вид. Вследствие на това, ако у чо­векоподобните екземпляри бъде установено значително из­менение в конструкцията, то безспорно се обяснява с няка­къв стихиен външен натиск.

След края на миоцена на практика са се случили само два подобни значими „скока напред“, като промеждутъкът им наброява около четири милиона години: първият е свър­зан с австралопитека, а вторият - с човека:

1. Структурата на таза и ходилото се изменя така, че от придвижващата се посредством четири крайника горска маймуна се развива ходещо по равнинни терени същество, от четириногото - двуного, от животното, вървяло с помо­щта на предните крайници - създание, чиито ръце са сво­бодни за други дейности.

2. Ускорено уголемяване на мозъка.

Изложен е в музея на долния етаж на библиотека­та, зад стъклена витрина, подобен на буреносен облак с аеродинамична форма. Козината му е загубила мно­го от черния си гланц през годините, прекарани под стъкления похлупак. За компания и модел на среда­та му на живот са надонесени какви ли не клонки, ли­шеи и камъни от стиропор с изтъркан вид. Поставен е в леко приведена поза, дългите и сръчни пръсти на предните лапи се протягат към стъклото, та който се доближи до витрината, инстинктивно отскача по-назад. Муцуната е изкривена в гримаса, а внушителните по размери зъби са тъмножълти - навярно вследствие на продължителната консервация. Забелязвам, че пре­параторът е разполагал с погрешни сведения за очите на трола: стремежът да бъде изобразен яростен и за­страшителен звяр е предаден по трогателен начин чрез стъклени кафяви очи, на вид заблудени, които навярно биха подхождали, да речем, на мечка, ала ни най-бегло не наподобяват истинските: големи, скосени огне­ни очи, чиито ириси представляват вертикални цепки. Притискам ръка, нос и устни о стъклото. Замъглява се около устата ми, когато прошепвам:

- Помогни ми.

Преди около десет милиона години предполагаемият ни прадядо, маймуната от миоцена, навярно е прекарвал дните си из високите върхари на дъждовните гори, които по оно­ва време са покривали по-голямата част от територията на Африка.

Подобно на шимпанзето и горилата, той трябва да е но­щувал винаги на различно място, ограничавайки обаче аре­ала си на придвижване до няколко безопасни квадратни ки­лометра, където храната е била гарантирана, дъждът се е стичал на вадички по стволовете на дърветата, а след това слънцето е шарело листата с точици, и където, прехвърляй­ки се по лианите, той е бил в състояние да се избави от деб­нещите по земната повърхност заплахи.

С края на миоцена обаче дърветата започват да намаля­ват. По неизвестни досега причини Средиземно море из­глежда е погълнало близо шест процента от морската сол по света. Поради понижената солна концентрация, обкръ­жаващите южния полярен континент морета започват да замръзват. Обемът на континенталния ледник се удвоява. Морското равнище спада; а Средиземно море, образувало виадукт над Гибралтар, се превръща в огромна солна рав­нина.

Африканските дъждовни гори се свиват до отделни гнезда - където и до днес се подвизават маймуни, обитава­щи дърветата - като по източното протежение на континен­та растителността се превръща в мозаечна савана: комби­нация от открити гори и тревни площи, в които се редуват влажни и сухи периоди, обилие и недостиг, потопи и пресу­шени езерни дъна. Това е домът на австралопитека.