Йохана Синисало - Никога преди залез

Финските предания за произхода на троловете са придо­били християнски нюанси поради псевдохуманоидния вън­шен вид на тези създания. Според една от версиите троло­вете са възникнали, когато Адам и Ева си направили толко­ва много деца, че самите те изпитали срам и скрили част от тях в пещери, за да не ги забележи Бог. Децата били при­нудени да обитават земните недра толкова дълго, че се пре­върнали в тролове. Подобно предание е известно и в Ис­ландия. Друга финландска версия разказва, че троловете са се зародили по времето на потопа. Мързеливите хора не си направили труда да последват примера на Ной, като по­строят ковчези, а наместо това потърсили убежище от водната стихия в планините. Платили за времето, прекарано в пещерите, като след оттеглянето на водата се оказали превърнати в тролове. От тези истории става ясно, че тролове­те са смятани за деградирали представители на вид от чо­вешката раса. Сходни схващания се съотнасят например и към човекоподобните маймуни в множество примитивни култури.

От гореспоменатите скандинавски представи следва, че троловете са създадени от Бога представители на Сътво­рението - а не свръхестествени създания - но по един или друг начин са се противопоставили на Божията воля. Све­щениците са полагали усилия да заличат свързаните с тях езически схващания, ала част от вярванията са се съхрани­ли и след установяването на принадлежността им към жи­вотинските видове. Интересно е също така, че под влияние­то на християнството множество народни поверия за тро­ловете и демоните са се превърнали в истории за дявола. Във Финландия например са познати стотици разкази за хитри хора, които правят за смях или измамват известния с глупостта си дявол - който в по-старите версии почти без изключение е трол. От тези истории става ясно, че в мина­лото ни хората са изпитвали нужда изрично да подчертаят своето собствено превъзходство и преимуществата си пред въпросните човекоподобни същества.

Характерните атрибути на митичните тролове са грозо­тата и силната окосменост, както и обитаването на плани­ни и скалисти местности. Те са представители на тъмни­те сили, превръщали се в камъни на дневна светлина. Чес­то троловете са смятани за слуги на дявола, които дебнат хората нощем и ги отвличат в пещерите си, „отнасят ги в планината“. Жертвите си обикновено убиват или държат в плен, докато не полудеят.

Подобни злонамерени тролове намират място и в скан­динавската викингска традиция. Один и братята му убиват великана Юмир, чийто разлагащ се труп загъмжава от чер­ни и бели ларви. Боговете ги привикват и им даряват фор­ма и разсъдък. От черните ларви, по природа коварни и ве­роломни, те създават троловете. Тъй като троловете по си­лата на мита са произлезли от плътта на Юмир, от която води началото си и земята, боговете решават, че е редно да продължат съществованието си като част от пръстта и ка­мъните. Ето как стават подземни обитатели, и при все че се подлъгват да излязат на дневна светлина, те се превръщат в камъни като възмездие за своето престъпление. От дру­га страна в поетическата Еда, поемата „Пророчеството на ясновидката“, тролският род се числи към коляното на въл­ка Фенрир. Троицата вълк-трол-човек сама по себе си е ин­тригуващ аспект, хвърлящ светлина върху митовете за вър­колаци.

Финската традиция познава и добронамерени, безобид­ни тролове, живели в толкова сговорни взаимоотношения с хората, че дори съществуват схващания за техни бракове в именити родове. Налични са и множество истории за моми­чета, родили деца от тролове, и младежи, тръгнали да тър­сят тролска съпруга, по модела на силно архаизирани мито­ве за свързване в съюз с животни.

Предания за разменяне на малки тролчета с човешки деца са познати от Китай чак до племената на северноаме­риканските индианци. Макар трольт никога да не се е разпространявал като вид отвъд Беринговия проток, възможно е предците на индианците, преминали в Аляска от полу­остров Чукотка, да са пренесли със себе си тази фолклорна традиция. (Срв. напр. чудовището от Аляска alascattalo, кръстоска между лос и морж, чието наименование етимологически напомня лапландското създание staalo, вероят­но вариация на мита за трола). Съществуват основания да се твърди, че това същество хилядолетия наред е заемало особено значимо място в символиката на северните народи.

Гледа ме като кутре, а в червеникаво-жълтите му очи тлее жар.