Йохана Синисало - Никога преди залез

Горското божество Тапио е изначално персонифицира­на гора, горски дух (Ганандер 1.89; Готлунд 1.350) и в ка­чеството си на такъв се числи към земните демони. Духът на мрачните гори е наричан също Хийси [6] Hiisi (фински) - демон. Б. пр. . По този начин наименованията на гората Тапиола или Хийтола обознача­ват обиталищата на горския дух Тапио или Хийси. Поняко­га обаче самата гора бива наричана тапио или хийси апела­тивно, без да се има предвид какъвто и да било дух или жи­вотно (SKVR [7] Suomen Kansan Vanhat Runot (фински) - Старите стихове на финския народ, издадени 1908-1948 г. Б. пр. VII 1 №810,823). Съгласно същото значе­ние в Карелия горските жители се зоват народ на Хийси, а Хийси е придобил смисъла на демон, представляващ сили­те на Манала. В енорията Хийтола са разположени горис­тите Хълмове на Хийси (на местния диалект Hiijje miat), където според вярванията живеят злите Хийси. Също така на людския диалект на карелския език metsh (гора - на фин- ски metsa) означава дявол (Куйола 1. 234-35). Употребата на горски жители със значението народ на Манала, народ на Хийси, обаче се дължи на очевидно размесване на поня­тията по силата на факта, че тъмната гора с нейните меч­ки, вълци, тролове и други демони е будела страх и по тази причина е била отъждествявана с Манала, откъдето според вярванията са произлезли и хищниците, родени от госпо­дарката на Похьола (§ 313).

Черният, матов хълбок на леглото се повдига с трескава интензивност. Храносмилането на хищници­те от семейство котки.

Втурвам се към хладилника, ровя истерично. Пор­токалов мармалад, маслини каиамата, свежо, но вече поостаряло чили, немско синьо сирене.

Котка. Котка. Какво ядат котките?

Котешка храна.

Изведнъж в главата ми изплува спомен: как-му-бе-ше-името от долния етаж? Кайконен? Корхонен? Кой-стинен? Мъж с млада жена чужденка. Имат си няка­къв домашен любимец. Веднъж той отваряше входната врата, канеше се да влезе, понесъл червени коже­ни ремъци.

Значи гледат котка. Не съм забелязал някой от два­мата да разхожда куче.

Сънят е кладенец, от който изплувам като мехур­че. Водата е черен мед. Ръцете и краката се опитват да раздвижат нощния сироп. Разкъсвам клепачи, чак ми засмъдява, оголвам полезрението си.

Потта кипи, а сърцето се втурва в бяг. За миг си по­мислям, че звукът е от звънеца на бара в Ермита. Звъ­нецът, който заповядва да изляза от задната стаичка. За щастие обаче ръката ми напипва нещо, очите се от­варят и наоколо си е стаята със синкаво-сивата нощ на игра.

Спала съм ужасно дълбоко, както винаги, когато Пенти го няма. Когато съм сама, още с лягането усе­щам как пропадам и се въртя, няма нужда да напрягам всяка частица от тялото си, както когато Пенти е до мен. Няма нужда да се събуждам от всеки шум. Кога­то Пенти спи, звучи сякаш някой се задушава.

Като се замисля, тонът изобщо не прилича на ясния и ужасяващ звънец от бара в Ермита. По-интензивен е, по-рязък и конвулсивен. Зън-зън-зън ечи в празно­то антре, от което Пенти е изнесъл всички горни дре­хи за времето, през което ще пътува - заключил ги е в дрешника. Нахлузвам пантофите и вземам халата от стола. Звъни се отново и отново, сякаш някой е изпад­нал в страшна нужда. Издърпвам табуретката от киле­ра, качвам се върху нея и надзъртам през шпионката.

Мъжът от горния етаж звъни на вратата. Той е ви­сок и светъл, къдрокос. И преди съм го виждала на стълбището, веднъж.

Научих се винаги да гледам през шпионката. Пенти не иска да отварям на никого, освен на онези, за които той е наредил. Шпионката е кладенец, където живеят малки извити човечета. По много пъти на ден стъпвам на табуретката и гледам към стълбището. Там рядко минават хора и винаги, когато видя някого, това е на­града. Мъжът завърта отново звънеца и отмята коса. Отказва се.

Дори не знам защо постъпвам така. Ала отварям вратата предпазливо.

Той говори на бърз фински, от който прихващам по някоя дума тук и там. Думите имат ъгли и извивки, и дълги места, които трябва да се изговарят с уста, раз­творена чак до гърлото. Цяло щастие е, че не ми се на­лага да говоря на фински много-много, понеже Пенти не обелва и дума, пък и аз не излизам никъде.

Моли за извинение. Казва името си, което не разби­рам добре, но наподобява Мигел. Обяснява, че живе­ел на горния етаж, натяква нещо за храна, повтаряйки дума, която изобщо не схващам.

Мъжът изглежда забелязва, че не разбирам. Досега е виждал само собствената си тревога, ала сега долавя и моята. Започва да говори на английски, за да разби­рам по-добре, но пак доста слабо, защото у дома си го­ворехме на чавакано и разбира се, тагалог, а не успях да ходя дълго на училище.