Йохана Синисало - Никога преди залез

Макар с оглед на навиците и разположението на зъби­те си тролът безспорно да е хищник, по мнението на мно­жество учени разредът Carnivora не е точното място за Felipithecidae. Изложени са теории, че тролът е по-бли­зък родственик на насекомоядните и приматите, отколкото на същинските хищници от семейство котки, което се по­твърждава и от някои анатомични белези.

Налице са предположения, че други подобни видове, за чието съществуване не са открити сериозни научни доказа­телства (като известния от легенди и слухове Тибетски снежен човек или Йети. както и северноамериканския митичен Саскуоч или Голямата стъпка), също биха могли да се ока­жат представители на семейство Felipithecidae, които стра­нят от хората.

Необорими доказателства за съществуването на Felipithecus trollius са получени едва през 1907 г., когато във Факултета по зоология и ботаника на Императорския Александровски университет в Хелзинки е доставен труп­ът на открит мъртъв възрастен трол. Наблюденията на ня­кои очевидци са били записвани и по-рано, но това създа­ние, често споменавано в приказките и фолклора, като на­пример в Калевала. в научните кръгове се е смятало за митично същество. Очевидно отделните млади екземпляри, на които са се натъквали от време на време сред дивата при­рода, също са поддържали живи митовете за гномове и зем­ни демони. Тази представа се подкрепя от теорията, спо­ред която троловете регулират прекомерното разрастване на популацията си, като изоставят своите новородени.

Специфичната способност на трола да се слива с окол- ната среда, труднодостъпните леговища, страненето от хора и фактът, че се придвижва тихо и единствено нощем, както и че зимува в пещерни бърлоги, следователно пона­чало не. оставя следи в снега, от своя страна биха могли да обяснят късното откриване на вида. Ето защо зоологиче­ската история на трола до голяма степен е сходна с тази на окапи, сведения за което са открити едва през 1900 г., кoмодския варан (1912) и гигантската панда (1937). За всич­ки тези животни са били налични изобилни устни предания и наблюдения на туземците, които обаче дълго са били заклеймявани от страна на науката като митове и вярвания. Във връзка с това не е излишно да се припомни, че на зем­ното кълбо живеят приблизително 14 милиона животин­ски видове, от които са идентифицирани и класифицира­ни около 1,7 милиона или под 15%. Така например непо­знати по-рано на науката, относително едри чифтокопитни ("Meganuntiacus vuquangensis. Pseudorvx nghetinhensis) са открити едва през късната 1994...

Докато разцъквам на компютъра, хвърлям по някой и друг поглед към спалнята. На пияна глава беше така­ва страхотна идея - да донеса вкъщи затрогващото из­оставено малко на диви зверове. Животно, което може да порасне до два метра на ръст.

Но все още, на свеж акъл, в зверчето има нещо съ­вършено неустоимо. Дали е само привлекателната му визия в очите на професионалист?

Дали в момента, когато съзра нещо красиво, неза­бавно трябва да го притежавам? През обектива, с очи или в ръце? Зад затвора на фотоапарата или затворе­ната врата.

Макар дори да не знам какво да го правя?

Все пак нищо не променя факта, че е още малко. И болно. И слабо. Изоставено съвсем само.

Принтирам цяла камара какви ли не извадки, само дето нямам усещането, че ще свършат работа. Връщам се в Nettizoo и кликвам на връзката с еволюцията.

Научавам, че конвергенцията се изразява в разви­тието на сходни външни белези при отделни видове организми, без да са генетично близкородствени. По­казателни примери са акулата, ихтиозавърът и дел­финът, които са се оформили от съвършено различни гръбначни - акулата от рибите, ихтиозавърът от су­хоземните влечуги, а делфинът - от сухоземните бозайници. Въпреки това всички те външно са се разви­ли до животни с вретеновидна форма, перки и опашка, спадащи към екологичната ниша на бързите, океански, рибоядни екземпляри. Налични са и множество други примери: обитаващите тревисти равнини, неспособни да летят птици ему, щраус и моа, или пък такива, напо­ловина напаснати към живота във водата, като тюле­ни, морски лъвове и сирени.

Страшно помъдрявам. Значи според написаното, конвергентно развитие означава, че в региони, раз­положени на особено големи разстояния едни от дру­ги, еднаквите климатични условия и околна среда биха могли да образуват от съвършено различни изходни екземпляри живи организми със сходни физически характеристики. Чрез конвергенция от обитаващите Югоизточна Азия бегло наподобяващи бялка или енот дребни дървесни хищници са се зародили например котешките маймуни и троловете, а от друга страна, от млекопитаещите предшественици на приматите - май­муните и човекоподобните. И двата рода са обитавали една и съща екологична ниша, в която ходенето на два крака и предните крайници със сръчни пръсти са били съхраняващи вида фактори...