Йохана Синисало - Никога преди залез

Вземам колебливо вълненото одеяло от дивана, присядам до леглото, после го разстилам върху трола. Единият му заден крак ритва по рефлекс с бързи­ната и силата на светкавица, а одеялото полита право към очите ми. Издърпвам го от лицето си с разтуптя­но сърце, очаквам изплашеното животно да ми се нах­върли със зъби и нокти. Но не. Тролът си лежи на къл­бо и диша спокойно.

Едва сега осъзнавам, че съм донесъл звяр в стая­та си.

Болят ме главата и вратът. Спах на дивана. Адски рано сутринта е, още не е съмнало. А на леглото няма нищо. Всичко е било точно това: фантазии, на които дневната светлина не понася.

Само дето одеялото е на кълбо на пода до леглото. А откъм банята се носи едва доловим звук.

Ставам и бавно поемам към вратата ѝ, тихо, колко­то мога, на процеждащата се през прозореца светли­на от уличните лампи. В мрака съзирам дребни, черни, кокалести задни части, задни лапи, потрепваща опаш­ка с пискюл, и разбирам. Пие вода от тоалетната чи­ния. Пронизва ме острата смрад на хвойнови плодчета. После забелязвам жълтеникава локва върху менто­во зелените плочки на пода. Естествено.

Спряло е да сърба и усеща присъствието ми, вди­га предната част на тялото си от тоалетната чиния тъй бързо, че дори не съумявам да доловя движението как­то трябва. От физиономията му капе вода. Опитвам се да си докажа, че е съвсем чиста, съвършено годна за пиене, полагам усилия да си припомня кога за послед­но съм завъртял четката и съм сложил тоалетно пате.

Очите на трола все още изглеждат матови, няма вид на здрав, а катраненочерната му козина е тъжно лише­на от блясък. Отдръпвам се от вратата на банята и той се промъква покрай мен към гостната точно като жи­вотно без алтернативен маршрут: преструващо се до­някъде на безгрижно, ana бързо и съвършено бдител­но. Пристъпва на два крака с гъвкава мекота, по на­чин, различен от човешкия: леко приведен, понапрегнатите предни лапи висят от двете страни на тялото, ах - ей така, на пръсти, подобно на балерина. Просле­дявам го с поглед как скача на леглото ми като котка, като изключим скоростта - сякаш гравитацията не съществува, свива се на кълбо и пак потъва в сън.

Вземам от кухнята паница за мюсли, наливам вода и я отнасям до леглото. Сетне отивам да забърша пода в банята, макар да ме цепи главата.

Какво, по дяволите, ядат троловете?

Влизам в кабинета. Оставям вратата открехната и събуждам компютъра, отварям Навигатор и въвеж­дам в търсачката думата TPOЛ.

ТРОЛ 1. ТРОЛ (OCT. ХИЙСИ, ДЯВОЛ), Felipithecus trollius. Семейство КОТЕШКИМАЙМУНИ ( Felipithecidae ).

Панскандинавски вид хищници, наблюдавани единстве­но на север от Балтийско море и в Западна Русия. Изчез­нал напълно от Централна Европа поради изсичането на го­рите, но съдейки по митовете и историческите източници, през Средновековието все още е бил сравнително разпрос­транен. Официално открит и научно класифициран едва през 1907 г., допреди това предполагаемо митично създа­ние, срещано в приказките и фолклора.

Тегло на зрял мъжки индивид: 50-75 кг., височина в из­правен стоеж около 170-190 см. Стъпалоходно с дълги крайници, чиито движения все пак носят много от чертите на дигитиградните екземпляри. Върви изправен на два кра­ка. На задните лапи по четири, на предните - по пет пръ­ста с дълги нокти, включително подобен на палец захва­щащ пръст. Опашка дълга, с пискюл в края. Език грапав. Очи червеникаво-жълтеещи, зеница издължена. Обичаен цвят наситено черен. Козина гъста, гладка, у мъжките обилна черна грива в областта на главата. Активен изключител­но нощем. Основна храна дребен дивеч, леш, птичи гнезда и пиленца. Хибернира. Малките вероятно биват зачевани през есента, преди зимния сън, а женската ражда по едно- две през пролетта или ранното лято. Все пак за навиците на този особено странящ от хората хищник има съвсем оскъд­ни научно проверени факти. Изключително рядък, предпо­лага се, че във Финландия са налични около 400 екземпля­ра. Класифициран като застрашен.

От това не се чувствам по-осведомен и на йота. Из­бирам следващия линк в търсачката.

Първоначално троловете са били погрешно смятани за близки родственици на хоминидите поради външния им вид, който до голяма степен наподобява този на човек или маймуна, макар по-точни изследвания действително да са доказали, че се касае за конвергенция. Тролът е бил при­числяван към приматите и поради погрешното тълкувание неговото официално название най-напред е станало „север­на пещерна маймуна“, на латински Troglodytas borealis. По- късно е установено, че видът принадлежи към съвършено независимо семейство хищници Felipithecidae, но препрат­ките към маймуните запазват за известно време наименова­нието Felipithecus troglodytas. Латинското име на вида, ус­тановено с научна точност и отдаващо почит на фолклора, понастоящем е Felipithecus trollius. Интересна подробност около наименованието на трола е мнението на престижното сдружение Societas pro Fauna et Flora, което предлага - об­лягайки се на митологическото наследство и демоническа- та представа - за име на вида Felipithecus satanus. Извест­но е само едно друго животно от семейство Felipithecidae освен вида trollius: индонезийската, вече почти напълно из­чезнала жълта котешка маймуна ( Felipithecus flavus), оби­тател на средните етажи на дъждовните гори, приблизител­но с размерите на рис. На базата на открити вкаменелости се предполага, че общият за видовете предшественик е оби­тавал Югоизточна Азия.