Йохана Синисало - Никога преди залез

Нищо полезно.

Взирам се в компютъра. Просто машина.

Налага се да измисля нещо друго.

Просто си представям как дрънчи телефонът у Док­тор Спайдърмен. Значи, Йори Хямяляйнен, стара лю­бов, дето му викат Хямя-хямя-ляйнен, понеже вълне­нието винаги го кара да заеква, та оттам, разбира се, тръгна това Спайдърмен [4] Спайдърмен на фински е „Hamahakkimies“, сходно по звучене с фамилията Hamalainen. Б. пр. .

Вдига след осмия сигнал и по гласа му познавам, че е готов разгневен.

Най-напред пробвам да замажа положението с ти­пичните фрази от рода на „Как е?“, но и сам си зная, че бързо ще ми блокира пътя.

- Мили ми Ангеле, златокъдри херувиме - присми­ва се с леко носовия си глас Хями. - Току-що ме уреди с особено мощен ритник по задника след едва двуме­сечна сладостна милост. Чак донякъде се учудвам на обаждането ти. Особено в този му час.

Мъча се да изпелтеча как според мен сме се разбра­ли да си останем приятели.

- Вече си мислех, че майка ти те е придумала, та нали тъкмо тя вечно бленуваше да общуваш с истин­ски лекар - срязва ме Спайди, а аз се изчервявам. То­нът му се изменя, сега е почти заинтригуван. - Значи не си успял да го закачиш на куката, или бъркам?

Започва да ми просветва, че това обаждане бе ужасна грешка, понеже Спайдърмен продължава без капчи­ца жал.

- Как само ми мънкаше с влажните си, големи сини очи, че в крайна сметка не съм бил твой тип, не съм бил точният за теб, и как си щял „да ме нараниш, ако продължаваш връзка, в която не можеш да участваш пълноценно“. А през цялото време не спираше да опя­ваш за онзи там.

Наистина ли съм опявал? Ужас. Възможно е. Сякаш пък съм щял да го направя свой, като говоря за него, подмятайки името уж случайно.

- Наслаждаваше се на вкуса от името му с езика си. Марти, Марти, Марти това, Марти онова, познай дали не беше отвратително очевадно. И цялата онази слад­ка малка реч за трудностите на сериозните отношения още по-явно намекваше, че искаш да ме премахнеш от пътя, за да бъдеш свободен, когато този далечен обект на обожанието ти - и още по-очевадно на бъдещото истинско обвързване с точния човек - узрее да даде зелена светлина. Нали?

Мълча. Друго не мога.

- Е? Какво има?

Прочиствам гърлото си. Няма да ми е лесно.

- Какво знаеш за троловете?

В слушалката отеква сатанински смях.

- Златни ми Ангеле, сега вече се нуждая от разре­шение да полюбопитствам. Да не пишеш училищна презентация?

Пробвам да измънкам нещо абсурдно - че е свър­зано с облог.

- Основно с какво се храни - завършвам безпомощ­но. Усещам как слушалката облъчва ухото на Спай- дърмен със смутено мълчание.

- Звъниш на скъпо платен ветеринар в осем и поло­вина в неделя сутрин, за да питаш какво ядат троло­вете ? - избухва той.

Знам, че Хями умее да бъде жесток и става такъв винаги, когато може, ала никога не е бил способен да се сдържи при възможност да пококетничи с познани­ята си. Прав съм. В речта му се прокрадва позната по­учителна нотка.

- Жаби, дребни бозайници, плячкосват птичи гнез­да - изрежда гласът на Спайдърмен. - В отделни слу­чаи се говори, че са изяждали агнета на границата между ливадата и гората, но това навярно са просто приказки. Съществува теория, че ловят риба с лапите си като мечки, в което аз лично нямам причина да се съмнявам. Зайци. Дивечови птици. От време на време някое счупило крака си еленче може да свърши като тролска вечеря. Понякога досаждат и на белоопашатите елени. Налитат на леш, ако имат късмет. Зрелият ек­земпляр се нуждае от един-два килограма животински протеини на ден. Какво друго.

Кимам в слушалката, издавайки одобрителни зву­ци.

- Определено са месоядни, т.е. не всеядни като на­пример мечките. Храносмилането им е сходно с това на хищниците от семейство котки. Та ако си се обза­ложил, че троловете гризат смърчови филизи на лунна светлина, прости се с парите си. А ако се нуждаеш от допълнителна информация, Ангеле, феичке моя, взе­ми си от библиотеката „Едрите хищници във Финлан­дия“ на Пулиайнен.

После в ухото ми се врязва сигналът за свободно.

Във финската митология наред с духовете и елфите зна­чително място заемат множество създания, смятани за де­монични, както е и според вярванията на други народи. Та­кива са преди всичко мечката, трольт, вълкът, змията, гу­щерът, жабата, невестулката, земеровката, осата, мъртвото часовниче и въшката. Животните демони по силата на при­родата си се отличават от духовете и елфите по това, че по­начало са видими и ясно доловими, с изключение на бояз­ливите и тайнствени тролове, както и невестулката или бул­чината. Случва се обаче животните демони да бъдат бърка­ни с елфите до такава степен, че не е изключено например на троловете да бъде оставяна жертвена храна върху де­монски камъни, а домашните змии Направо са именувани елфи (SKS [5] Suomalaisen Kiijallisuuden Seura (фински) - Финско литера­турно дружество. Б. пр. Картула, Юхо Оксман №1029; SKS Сортавала, Мати Мойланен №2625). В международните научни сре­ди е изписано много за животните демони, представяни са различни тези. Във финската митология принципът, според който например горепосочените екземпляри са били нато­варени с демонични конотации и значения в народните по­верия, е пределно ясен: те са хищници или други вредите­ли, които Похьола-Манала е родила и изпратила на хора­та по земята, за да ги терзаят и тормозят. В качеството си на представители на злите сили на Манала те са мразени, но същевременно и почитани, а за умилостивяването им са принасяни жертви. От тази подробност произтича и фактът, че ако се стори зло на животните, превърнати по някакъв начин във вълшебни създания, като например домашната змия или жабата, ще последва нещастие.