Йохана Синисало - Никога преди залез

Дращене, глух удар, пронизителен писък и говорът на Микаел секва в учестено, ужасено вдишване.

- Какво всъщност става там?

На два-три пъти Микаел си поема дълбоко дъх.

- Аз гледам... видео, една такава... експериментална история. С брутални ефекти, наистина.

- Ахаа? В какъв жанр?

- Ами, да речем... хорър.

Прибирайки се у дома с поредната камара книги, изпаднал в еуфория по повод на срещата, тъй близ­ка, о, тъй близка, стъпвам в първото си тролско лайно. Само някой да дръзне да ми се оплаква от безрадост­ните си завръщания вкъщи, когато децата са пригот­вяли карамелени бонбони и са оставили кухнята непо­чистена или пък мъжът лежи на дивана с два проми­ла и половина - във всеки случай на никого от тях не се налага да гази из тролски тор в собственото си ан­тре. Разбира се, нечистотиите са били грижливо укри­ти под изтривалката, така че кракът ми да ги размаже и по паркета, и по килима.

За разнообразие не лежи на леглото ми, а лениво тръска на пода гумената мишка, която му купих и от която не е останало много повече от един сивкав труп. Апатичен е, а очите му са лишени от блясък, макар че определено няма как да е гладен. Естествено, знам, че денем е пасивен, но не се движи кой знае колко пове­че дори и нощем.

Трябваше ли да му даваш твърда храна, пита едно заядливо гласче в главата ми, докато взимам лопата и кухненска хартия, полагайки усилия да не дишам през носа, преди да съм изстъргал акото, за да го изхвърля. Опитвам се да не го гледам, тъй като знам от какво се състои; не искам да виждам дребни костички, нито кафеникаво-бели снопчета козина.

Връщам се в гостната, а гласът ми е неподправено гневен.

- Кой се е изакал на пода!

Тролът ми хвърля бегъл поглед, преди да извърне глава с безразличие; мишката за игра е значително по- интересна. Купих котешка тоалетна и я оставих в ку­тия в ъгъла на банята, но дори не я докосва. По ня­каква причина ходи да пикае на тамошния под, може би заради съвсем първия път - някак си е маркирал мястото, а локвите се изплакват в канала на плочките. Но що се отнася до тази дилема с демонските лайна - здраво съм я закъсал.

- Какво ли ще правя с теб, Песи? - въздъхвам и ми отнема няколко десетки секунди да осъзная, че съм му дал име.

Един ден, докато се разхождал из гората, тролът се на­тъкнал на мечка, която тъкмо си дълбаела леговище за зи­мата. Тролът я попитал:

- Какво правиш тук?

Мечката отвърнала:

- Бягам от мъжа.

Продумал тролът:.

- Аз пък не мисля, че би се намерил мъж, от когото да се боя.

Мечката казала:

- Трябва да се страхуваш от онзи мъж, който има оръ­жия. Тръгни по главния път и няма как да не срещнеш чо­век, от когото да се пазиш.

Тръгнал тролът да се скита по пътя и ето че пресрещнал младо момче. Попитал го:

- Ти мъж ли си?

Момчето отговорило:

- Не съм мъж, едва започвам да възмъжавам.

Тролът го заобиколил и си продължил по пътя. Тогава съзрял насреща си стар дядо и го попитал:

- Е, а ти да не би да си мъж?

Старецът отвърнал:

- Не съм мъж - бях, ала вече не съм.

Тролът и него подминал, повървял още малко по глав­ния път, ходил що ходил, насреща му - войник на кон. Тро­лът попитал:

- Е, а ти да не би да си мъж?

Войникът отвърнал:

- Мъж ме нарече и мъж съм си.

Тогава тролът извил нокти и понечил да го връхлети. Войникът грабнал пушката си и стрелял по опашката му, та космите ѝ опадали - само пискюлът останал накрая. Тро­лът извърнал светкавично глава, решен да захапе войника, ала онзи извадил сабята си от ножницата и драснал по една права резка върху всяко едно от очите му. Тролът се прину­дил да си плюе на петите, върнал се по същия път, по кой­то бил дошъл, и се натъкнал на мечката. Мечката казала:

- Вярваш ли вече, че трябва да се боиш от мъжа?

Тролът вярвал, та и той се хванал да си построи легови­ще, както прави всяка зима от този ден насетне.

Биологът, с когото разговарям по телефона, се хва­на на обяснението ми, че съм журналист и пиша мате­риал за дресираните животни. Той самият допуска, че темата засяга цирковата етика - страхотна идея, каква­то никога не би ми дошла наум за прикритие - та засега сме обсъдили слоновете, мечките и морските лъ­вове.